Втори - Традиционен поход в Родопите

[alex_markov]

Стана ни Традиция Май месец да ходим в Родопите.
И тази година отидохме, за съжаление за мен разходката бе кратка, малко преди Медени Поляни останах без преден мост и се наложи да хващам асфалта.
Разходката започна по график, събрахме се 4 Тойоти и един Нисан (затова и махнах ЛРЕ от заглавието), в Якоруда се присъедини и една Нива. Чавдар - нашият водач ни преведе през много красиви пътчета, които дори лошото време не успя да развали, красотата бе страхотна, а и градушката си я биваше - Пътя побеля, та съчетахме летен със Зимен Офроод.
За съжаление Обещаните Екстреми не се състояха, поради намесата на Трактор - пътя (поне докъдето карах и аз) беше лек и много приятен.
Браво на "новите" колеги който се справиха Перфектно.
Ето и моя трак и малко снимки:
Якоруда-Медени Поляни




Яро "пилее" ценния студен чай





Над Якоруда
(красиво както винаги макар и Мрачно - не случихме на време)
















Много хора снимаха - очаквайте Мнооооого снимки





На нивата не и вървеше от началото, но аз отпаднах









Град - казвам ти, добре че не счупи шибидаха












Ограничението е 30км/ч (странен фичър на картата) - нарушавано бе нееднократно - глобени няма









Зима





Разделяме се













Днес сутринта в Доспат - Макро (Яро ме подкукороса)







Жената казва че става са фон на Уиндоуса





Батак







А ето и едно кратко филмче, колкото да усетите Градушката:
http://htftp.offroad-bulgaria.com/al...may%202008.wmv
33МБ

[hackman]

До: Втори - Традиционен поход в Родопите

И аз се прибрах и бързам да пусна снимките

http://hydra.azilian.net/pics/Rodopi-Expedition-day1/
http://hydra.azilian.net/pics/Rodopi-Expedition-day2/

[Чавдар (V93)]

До: Втори - Традиционен поход в Родопите

... събрахме се 4 Тойоти и един Нисан (затова и махнах ЛРЕ от заглавието) ...

И правилно! Яро направи геройски опити да представи достойно ЛРЕ, обаче само една шапка не се брои. Джипки си трябват ...




А, както показват фотодокументите, джипките бяха все японски ...




Имаше и една "Нива" за цвят.




Според обявата, залепена на задните стъкла, тази машина, продукт на съветския технически гений, беше "напълно стегната". Практика показа, че това не е съвсем така ...

Та така. Разходката я започнахме без закъснения.

Както каза Алекс, наистина нямахме късмет с времето. Още в началото, като се качвахме над Якоруда откъм Рила се виждаха бързо прииждащите облаци с обещания за дъжд ...






По време на есенната ни разходка в същия район пак беше така, но тогава успяхме да избягаме на облаците. Този път нямахме такава възможност ...

Още на първата спирка за снимки над Якоруда, минавайки покрай Нива-та чух подозрително бълбукане. Вдигнатият капак веднага показа източника на шума - антифризът в разширителното казанче къкреше весело. А бяхме минали едва има-няма 2 км по лек път ...




Първата тапа обаче я спретнах аз и то, доста неочаквано, в населено място ...
От миналата година си знаех, че пътят ни в горния край на Бунцево минава през едно криво местенце.


В края на тази уличка




имаше изкачване с остър ляв завой, където тясното пътче по-скоро прилича на изровен от водата улей. Тъй като вече го бях минавал и надолу, и нагоре без никакви проблеми, подходих смело, без да обърна внимание на съобщението по радиостанцията, че някой от местните хора е казал, че от там не може да се мине. Имах притеснения само за това как ще прекараме Нива-та от там.
Само че този път парашутът не ми се отвори. Оказа се, че през изминалите от есента месеци, улеят е станал по-дълбок, а довлечената от водата песъчлива пръст не можеше да осигури стабилна основа за тежката машина. Накратко казано - закопах се като момченце ...

( За съжаление, аз снимки оттам нямам. Ако някой от колегите е снимал - да дава )

Първите опити да се дръпна на лебедка се оказаха неуспешни. Двете дръвчета, за които бяхме вързали въжето се запътиха да идват при Патрул-а, вместо да стане обратното. Като презакачихме въжето на съседното дърво работата потръгна. Извадих се, и поне за протокола показахме на местните, че все пак може да се мине оттам.

Нямаше обаче смисъл останалите джипки да се напъхват след мене и да устройваме лебедкова оргия едва ли не насред селото.

След кратка консултация с местното население колегите се върнаха назад и по заобиколен път излязоха над селото, където групата се събра отново в пълен състав.



...

[Чавдар (V93)]

До: Втори - Традиционен поход в Родопите

Подкарахме нататък ...




Само че много скоро по станцията от Нивата дойде искане за прекъсване по технически причини. Оказа се, че напълно стегната машина не иска да върви на бензин. А газта нямало да стигне до края на маршрута ...
Е, този филм вече го бях гледал и то неведнъж. В предишни серии се е случвало да завършва с влачене на буксир на колата,която е останала без газ, но не може да използва пълния си бензинов резервоар.

За съжаление, в групата преобладаваха собственици на "нафтови печки" без никакви познания и умения по ремонт на карбураторни двигатели с газова уредба. Поради което нямахме много избор, освен да продължим, с мисълта, че в един момент може да имаме кола за влачене. Е, поне не беше нещо голямо и тежко ...

Дъждоносните облаци ни застигнаха и наоколо стана мрачно. От това обаче гледките не бяха по-малко красиви ...








За разлика от миналия път, може би заради лошото време, попътните срещи бяха по-редки ...




На излизане от Черешово от Нива-та отново поискаха спиране по технически причини и ни зарадваха с новината, че имат газ за едва 5-10 км. Това никак не ме зарадва, защото ни предстоеше участък с малко криви места, за които нямах представа как изглеждат след зимата и хич не изгарях от желание да ги преодоляваме, влачейки кола на буксир.
На всичкото отгоре от небето започнаха да се изсипват тежки капки дъжд ...
Слава богу, след известен престой и ръчкане по някакви кабели се оказа, че руското возило успя да тръгне на бензин, така че можехме да продължим.

Вече на подхода към интересния участък онзи отгоре отвори всички кранове и върху нас се изля пороен дъжд, който бързо премина в градушка. Ето как изглеждаше (видео 65 МВ) ...






Започваше да става интересно. Скоро обаче нещата взеха да изглеждат по-добре. Оказа се, че от есента насам местните дървосекачи явно са започнали да използват по-често този участък от пътя и, съответно, бяха взели мерки да го приведат по-проходимо състояние.

Вместо по изровеното каменисто пороище вдясно, поляната вляво беше разчистена от нахвърляните безразборно дървета и през нея беше опънат път като магистрала ...




След това установихме, че този каменен праг на практика вече не съществува. Натрупаните камъни и пръст го бяха превърнали в абсолютно безобидно място, което преминаваш, без да усетиш.

По-нагоре изровеният от пороите участък от пътя също изглеждаше позаравнен. Пак си беше рошаво, но не представляваше някаква трудност за преминаване ...



За всеки случай спрях на едно по-широко място горе-долу по средата на изровения участък, та, ако се наложи, да мога да окажа съдействие. От дъжда пътят по-скоро приличаше на рекичка ...




Ето го и на видеоклипче - цък и цък

Слава богу, никой нямаше проблеми, така че не се наложи да се излиза под дъжда и да се джапа из водата ...







Не след дълго всички се събрахме над изровения участък ...



и можехме да продължим нататък ...




Малко по-нагоре все пак се наложи да се оказва помощ на Нива-та.
За Тойотата на Алекс това не представляваше никакъв проблем ...




След преминаване на малко по-техничната част от маршрута, отново излязохме на по-скоростно трасе ...

[Чавдар (V93)]

До: Втори - Традиционен поход в Родопите

Въпреки продължаващия на почивки дъжд, проблеми нямаше. Почвата в този район се оказа отцедлива и не се превръщаше в кална пързалка.




Последното достави голямо удоволствие на моята навигаторка, която получи възможността да заяви тържествуващо победоносно "Аз нали ти казах" в продължение на един спор от есента относно това как ще изглежда теренът при мокро време. Ей, това жените си Умрат за такива моменти ...

Теренът не ни създаваше проблеми, но придвижването на колоната не беше особено бързо ...







За съжаление, при едно леко изкачване Алекс съобщи за проблем с Тойотата ...



След първите съмнения за съединител се оказа, че проблемът е с предния диф. Въпреки, че дори и само на задно Тойотата не би имала проблеми при този терен, Алекс реши при първа възможност да излезе на асфалт и да продължи до Доспат по по-леки пътища.

Да изчакаме групата ...



А пътчетата вдясно зад джипките бяха поредното място, където булдозерът беше развалил трасето чрез заравняване ...

Ето го, ето го бате бе!



А зад него ръмжат (май малко нервно) трите Тойоти ...

Малко след това, при Медени поляни, се разделихме с Алекс и продължихме нататък по трака ...







Леко и приятно трасе през гората. За съжаление, темпото ни на придвижване беше доста ниско. Ако вдигнех скоростта до главозамайващите 20-на км/ч движещият се зад мен с едната от белите Тойоти Мариян (hackman) бързо губеше от поглед следващата зад него Нива.

След като (слава Богу) тръгна на бензин, руското возило нещо не щеше да върви като хората. На едно леко изкачване в гората угасна и отново се запъна - не ще да пали ни на газ, ни на бензин. После все-пак размисли и тръгна ...

Кратко излизане на асфалт при Каратепе



Подходящ момент малко да замием стъклата ...




Имахме и срещи с такива симпатяги ...




Следващият участък от маршрута си беше като трасе за рали-рейд.
Ами дай тогава да потренираме малко. Газ, газ, газ ... А спри да почакаш малко на следващия разклон ...




Ей ги Тойотите ...







Ето го и "Голям Беглик" ...




Ей, това белите "печки" са голяма работа ...





Пътят покрай Беглик-а е общо взето равен, тук-там с по някоя локва. Как да не поръчка човек ...




Отвън сигурно е изглеждало по-добре, ама жената рече, че не може да припка пред джипа и да снима, поради което ще минем и с видео през прозореца.

След като минахме покрай Г. Беглик се реши Нивата да се оттегли по посока пътя Батак - Доспат и да стигне до крайната цел на първия ден по асфалт, за да могат колегите да намерят майстор, който да прегледа карбуратора.




А ние с трите Тойоти се понесохме към Сърница ...




Трябваше да бързаме, защото авангардът ни в Доспат беше съобщил, че със зор е запазил голяма маса в ресторант и няма да може да я удържи дълго след 20:30 ч...






Трасето не представляваше никакъв проблем ...







При спускането към Сърница срещнахме първото и единствено за този преход паднало на пътя ни дърво ...




Другите май се бяха изпокрили, защото се е чуло, че този път сме въоръжени до зъби ...




Ето я и Сърница ...





А не след дълго вече сме паркирали пред хотела в Доспат ...

[Чавдар (V93)]

До: Втори - Традиционен поход в Родопите

Вторият ден започна с кафе от автомата в хотелчето (за съжаление, нямаше си заведение, та да закуси човек като хората) и чакане Нива-та да си дойде от сервиз, където бил оправен задръстеният й карбуратор ...

След това по асфалта се изнесохме през Борино към Чала.
Спиране за снимки на място с хубави гледки точно преди селото ...






Там долу е Ягодина - следващата спирка по пътя ни ...




По пътя Чала - Ягодина минахме безпроблемно. Приятно (и познато) трасе. Тук-там има по някой пазач ...



по някое конче ...




А, че даже и някой Патрул със софийски номера ...




Докато се усетим сме вече долу, близо до пътя Ягодина - Буйново.
В рекичката, която миналата година горе-долу по това време, беше до фаровете на джипките, сега има-няма 2 пръста вода. Никаква интрига ...










Продължаваме към Ягодина ...




където е дежурната спирка за овче кисело мляко с конфитюр от горски ягоди. Предшествано от някое и друго кИфте ...




От Ягодина до Триград най-забележителна беше срещата с голяма група пеши туристи, май скандинавски пенсионери. ГОрките, май ги е наквасил дъждът. Защото скоро след като се разминахме с тях, отгоре се разгърмя и отново затупкаха едни капки ...

[Чавдар (V93)]

До: Втори - Традиционен поход в Родопите

Следващият етап беше от Триград до Мугла, през Чаирските езера.
Времето пак не беше с нас, но от смръщеното небе Родопите не стават по-малко красиви ...






И през този ден не мина без технически проблеми. Този път ключовите думи бяха "Пак падна гърнето". Не се чудите за чие гърне става въпрос, нали ...




Докато чакахме в гората, имаше време и за снимки ...




Все пак стигнахме и до Чаирите ...










След кратък престой продължихме нататък към Мугла ...






Ето я и Мугла ...






Тук се разделихме с Нива-та, която продължи по асфалта към Смолян.

Нисанът и трите Тойоти се понесоха по черно към Широка лъка.
Трасето беше бързо и движението - безпроблемно ...







Кратка почивка ...






и отново на път ...









Наложи се за кратко да изчакаме джуганът да освободи пътя ...




Малко след това вече бяхме на асфалта в Солища и оттам поехме към София ...

Поредната разходка на групата РЕ (родопски ентусиасти) приключи.
Ходенето до Чудните мостове по черно остана за друг път ...

Благодарим на колегите за приятната компания!

[Чавдар (V93)]

До: Втори - Традиционен поход в Родопите

Всички наши снимки са тук.

Хайде, другите, които снимаха, да не се ослушват!

[javoresku]

До: Втори - Традиционен поход в Родопите

Страхотно е било. Дано следващия път да не съвпада със сбора на наше село.

[Чавдар (V93)]

До: Втори - Традиционен поход в Родопите

Страхотно е било. Дано следващия път да не съвпада със сбора на наше село.

Много ме е яд, че не можа да се включиш. Още повече, че точно хората, които поискаха отлагане в същност не дойдоха ...

[rumbata]

До: Втори - Традиционен поход в Родопите

Страхотни снимки! Супер сте си изкарали.
Ще ми бъде приятно да се включа следващия път и аз /ако ме вземете,де/.
Гледам с японските машини сте направили преврат в похода на ЛендРовер.

П.С. Яро, петък се разминахме на К.Величков, но бързах за Костенец.
Поздрави!

[alex_markov]

До: Втори - Традиционен поход в Родопите

За първи път приех супер спокойно техническият проблем и хич не се ядосах, НО сега като гледам снимките, лекичко ми прекипява за куция късмет (макар и да съм благодарен, че колата макар и повредена ни докара живи и здрави до София)

[Yaro]

До: Втори - Традиционен поход в Родопите

offtopic:

...П.С. Яро, петък се разминахме на К.Величков, но бързах за Костенец.
Поздрави!

Здрасти Румба!
Познах те отдалече!

[Yaro]

До: Втори - Традиционен поход в Родопите

След такива всепризнати пътеписци като Алекс и Чавдар, едва ли има нещо, което мога да добавя в думи, освен няколко снимки и от мен.

Разходката се получи много добре, макар и за мен трасето да беше по-скучно в първия ден от миналогодишното. Както каза и Алекс, багерите бяха заравнили доста. Компанията беше приятна, съжалявам за Марков, че се счупи и не можа да кара с нас втория ден, той винаги внася характерен колорит и приключение. И така....

70 Series Cruisers.






На път.


"Ще те изпапкам..."


Къде се дянаха всички?...


Ммм, и аз това се чудя...


Гледка от любимия хотел Панорама, Доспат.


Ягодински десерти...


Родопски пътчета.








Родопски селца.










Чаирски езера...


Гората...


Кафе паузи.








Прибираме се.

[icerunner]

До: Втори - Традиционен поход в Родопите

Много красиво. А снимките на Яро са за корица!