До: Продава се Металотърсач!!!

коко11 колегата Plamen Mitev ми се обади и каза че го зима ... утре му го пращам ,сори батка надявам се да намерих някои друго уеивче.а относно това какво се вади от плажовете че се вади вади се ... монети (колко зависи от това колко е минавано и изгубено)намирал сам ножове даже и няклкоко доста яки,гривни,обици,пръстени (ама се някви вашлярски такива ,супер горзни дето нямат никва стоиност замо сребърни при това,злато почти няма,абре сякви странни неща .
а относно уеива ката детектор за плажа немога да се съглася с TRAPERA смятам че това е идеалният избор за плажа и двата модела са се справили чудесно засега,здрава и надежна машина е ...за мен това е наи добрият вариянт.преди това едно прятелчето имаше Злат -тва е срташен боклук ,става само да търсиш жички в стената ,и се разтроива постояно уеива е мерцедес спрямо този боклук.
ако някои толкова много го интересува и вълнува метало детекторите да свирне и да черпи едно кафе ще му обясня висчко

До: Продава се Металотърсач!!!

,,

До: Металотърсач дискусия!

на нова маса сме на нова сметка коити го интересува нещо да пита

До: Металотърсач дискусия!

Май сме само двама иманярите

До: Металотърсач дискусия!

аз съм кандидат

До: Металотърсач дискусия!

Важното е да имаш желание.После е също важно да проработи късметаНо:КОЙТО КОПАЕ И ТЪРСИ РЕДОВНО-ЩЕ НАМЕРИ

До: Металотърсач дискусия!

кво ша намери.мазоли по ръцете.сега се сетих за един случай;преди няколко години един приятел вика има имане под черницата на дядо.и кво отиваме посред нощите на лозето.с молотовка с лебедка;черницата сигур на 100години. то въжа то чудо.на сутринта я извадихме.и ...нищо ама на другия ден дядото отива и трап поне 4 на 4 на 2 метра дълбочина и вика ва внук си кво прайтибе.ами нищо копаем тоалетна

До: Металотърсач дискусия!

Ето малка извадка от книга на поп Мартин-за размисъл и загрявка като начинаещ:

Лето господне 1828. Страшен е Вълчан, изкла сички арнаути, дето пренесоха желтиците при кюлчетата злато и подир зазидаха дупката и счупиха полицата. Сами ги пренесоха и натрупаха в левия ръкав на голямата мара под Игрилото. После гръмнаха коминя и го заринаха о две. А тъй рече Вълчан да видим кой ще разидова кат години… времето… кат марата. И най-окумушлията не ще я намери. Остави вика попе писание без да описваш верния нишан над ода и насреща. Скътай го в улея в дроздовата дупка. Та нявгаш га проводя чиляк да го найде. Мътни са времената. Направи друго писание на кожа за баш нишана и го скътай в пизуля под ямата. Чиляк с двете писания да може да се рахат управи.
Останахме сааде тримата. Аз поп Мартин, Вълчан и Фатмето. Тя ще му изяде главата. На връх Господен и върза очите с червен баръш и я държа тъй срещу слънцето полвин сахат. После и рече да се обърне и върви тъй с протегнати ръце. Там дето и падат пръстите дума издълбахме…
Тук ще е главния нишан. Мери попе аршините. На везнето и на гладкия камък на залез от прага изчукай 16 на колкото е години Фатмето. Аршините писвай сичко на тапията, са 38 от главния нишан там е търкало и в него ръка. Туй е то ръката на Фатмето направена от зиф и бурач и гледа на изгряло слънце.
Страшен човек е Вълчан. Той искаше да освободи Българското. Да откупи с злато мурабето от Русите, та името му да остане да се помни во веки веков. Но царе не повярва че има толкоз злато и се арниса. А злато има много за пушки и топове за издържане и пенсии на вдовиците и сулдатите.
Страшен човек е Вълчан. Той не знае че писвам тия други работи тук на тапиите, но аз искам да се знае целите тия работи за него щото нещо ме блазни че туй ще да ми е последното писане и не ща мога разказвам веки. Чини ми се че и мене може да убие.
Преди двадесет години на път от Цариград за Солун се другаруват Вълчан в гемията с дядо Ставрус. Гърка пита Вълчан знае ли добре балкана към Троянския проход. Вълчан му дума че на пръсти. Тогаз дядо Ставрус му открива че по персийска тапия знае там скрито голямо имане в одаите на една пещера и че има тапия за одаите. Вълчан кат повярва за дели човека бил стар и мъдър и дигат се двамата идват тук. Туй било пролетта но чак септември след голямо лутане и дирене намерили ода. Вътре 193 кюлчета по 15 оки едното. Кръста божи аз съм ги броил и… сички поотделно и отредил на раклата отляво на капията. Става свада дядо Ставрус иска да идат в гръцко. Да купят имота и имането на Суати паша. Вълчан дума не дал да се дума за пилеене на златото, кат му е на акъла да освободи Българското. Тъй дядо Ставрус биде заклан от Вълчана. На гроба му до днес над главата има един златен кръс по две педи и плоча от едно разсечено кюлче злато. Гроба му е под чаталата бука в средата на Редия трап там дето са били полугарите и леярните на римляните. Там са правени кюлчетата. Но туй зная садека от Вълчана, а той от гърка, че в една дълбока дупка има жила и златни зърна но не сме ги дирели.
После Вълчан изуква че туй имане ще да е малко за мурабе и заповяда да се сбира дружина от все пострадали окумушлии хора. И то тъй с времето можа и мене да земе. После взехме много хазни и убрахме много чифлици. Бастисахме зли човеци. Събрахме бая жълтици и много други разни жунжурии. Пък тогаз Вълчан проводи даскал Никола нам верен чиляк от Битоля дето беше учен човек, ходил из странство и носеше купешки гащи. Отиде чак при Руския цар Николай. Кат се върна донесе че царя казал ще проводи чиляк да провери на място вярно ли е туй че има толкоз злато дето уртувал и дето го видял. Цели три години сме го чакали на смени у наш чиляк в Русчук. Биде уговорено но не дойде и тогаз се Вълчан много ядоса. Той кат се ядоса сече букачка кат врат с ятагана наведнъж с един удар. И тъй намери колая на сички от четата. Лека им пръс. Остави саде мене и Фатмето. Сетне повика арнаутите дека преместиха марата на друго място. Зазидаха главния ход и натегнаха кюските. След туй им даде по калпак жълтици но на Кози брод ги изкла до един. Че умрелия най мълчи. Жълтиците им заровихме под клена.
Сега нека отворя дума и за Фатмето, че бая са му работите че и умна му е кат везира а ръката кат на кирасир. Туй е втора жена на Вълчан. Аз ги венчах на Еньов ден под кръстатия бук и ги благослових. Първата жена на Вълчана беше хубавица из Охрида. Жена рядко има кат нея. А Вълчан е мъж дето рядко се ражда. Колкото е висок толкоз е силен. Пъргав е кат котка. В тъмното повикаш ли истрелва силяха а кат размахне ръка и метне ножа дръви кат ръката отсича. Косата му е черна и лъщи кат уния черни кумини що са в марата. Фатмето най обича да си играе с него. Инак той е много милостив и благ а е гневен и студен кат се ядоса. Лицето му става лиска и му затреперва лявата ръка.
Първата му жена бе отвлечена и съшкясана от бея на Итапра кьой. Скри я в харема. Тогаз Вълчан си оскуба коси и угриза чирените на кривата кама от злоба. Три дни нападахме чифлика но той я беше отвел в одринските сараи. Най-сетне запалихме чифлика и Вълчан зема десетгодишното му кадънче - второто дете на бея. Доведохме го в балкана. Искаше Вълчан да го коли, но що стана… Засла тавана и пода на марата с кожи и все му печеше мръвки от млади елени. Порасна бая и все вървеше с Вълчана. Къмти след 4 години ги венчах. Макар и турче Фатмето е най-хубавото момиче дека са виждали очите ми. Лицето и като пречиняно, очите зелени буки. Вълчан я научи да гърми и язди кон. Сетне тя уби двама от комитите дето я задиряли.
Сега сме живи саде Вълчан, Фатмето и аз. Тя е най-млада и ще е късметлия. Тук в балкана е най-потайно. Те с Вълчана тръгнаха за Синия вир за пъстърва а мене все ме тегли да пиша. Работа друга нямам. Трябва да бързам щото ще напущаме Орлите почнаха да се качват на минаретата а уная стръвница удави един кон. Времето взе да яснее. До тук словата са мои, отдире са тия дето нявга ще вършат работа.
Главния белег на нишаните е Минаре таш, но не това дето е под Игрилото, а това дето е на 120 копрали от Хайдушкия извор и на човешки бой високо към залез. На Минаре таш има 7 тапи оловни. На залез в пизуля има сребърна барутчийница и тъпкан пищов и книга. От него ще почне сичко е писано в другата тапия. Тъй рече Фатмето. Тъй рече Вълчан да има две тапии за едно нещо та зора да е голям ако наслука някой найде едната. Горския проход по билото на юг до дола на Чауша. Из него край варниците надолу под рогача до… После по първото дере до Злото място при Редия трап отдолу до Хайдушкия чучур. Оттам вече копралите до нашето Минаре таш. Може и под реката на Троянските колиби над манастирчето до сухото дърво под свода до сливането на Хайдушкия чучур. Там мястото е зло и човек се бърка. Тук писвам туй повече не бива.
Горе на рогача има два черепа еленови с 100 желтици. Левия рог се подава извънка. Който ги найде зло да не мисли и хортува и добро да струва. Туй е то.
Одовите за марата са 4 но сега има само един. Без тая тапия и дявол не може да се оправи и земе туй що сбрахме 10 лета. Не си играй там горе в дупката дето си оставят кожите змиите след 20 аршина навътре се пълзи по дъното има плоча, а пък тя е клюса. Я си натиснал я си погребан. Въз тебе ще се стоварят отвред камъни. Там има и друго. През там си не играй… баш който е през целия улей дето върти камъка. Там ми се удави копоя и работа е само за пъстърва. Вътре има вир дето ловяхме на корем. Но Вълчан дигна и гръмна камъка и затрупа сичко. Водата човна по друго място… Третия от дето бе главния се ходеше по полица с кон. Там арнаутите зидаха дебел зид, я го знам. Цяло лято ни отиде. Натрупахме много пръс и камъни и насадихме малки буки… пък и да личи няма да е наше време да се мине от там. Имаше един од къмто дупката, но е задънен. Дето беше… момчето я затули с капак и отгоре пося люляка. Миналия месец се навъртаха човеци някакви но нека се навъртат во веки веков. Намерят ли го ще видят че е бош лаф сички там ще останат.
Сега мястото дето може да се влезе и излезе кат се носи по малко пари. Нека се чете много пъти та да се запомни щото не ща някой да се обръща в гроба заради мене. Него ще намериш кат почнеш от Минаре таш, там по аршините до пизуля. Вътре в кърпа везана от Фатмето е увита другата тапия. Не лъжи се по оная тапия дето казва за камъка дето мяза на бабичка да носи съчки. Туй са Вълчанови дяволии да очуква камъните и да дяла нишани. Туй е отиди ден чувай чуко. Кат сапикясаш малката цепнатина дето надолу не бие на око през нея мушни се макар и с зор вътре. Там е широко кат одая. В средата има овърлак таш и по нищо не личи и недогажда и види се там е сичко. До полигатото отгоре ще найдеш чиличен кол и манжалъци за копане разрини камънака и то гърмоли. Камъка е тежък и под него е плочата. Нея ще дигнеш без зор щото пиринчена халка има. Да си окумуш. Тогава ще зейне пропаст, не се бой запали борини и се мушни. Само много ум че си мъртъв. Надолу водят 14 стъпала забити в скалата. Мазани са с меча мас да се лъзгат и да не гният. Умно. Стъпвай с обуща или опинци. Тринайстото стъпало не бутай с ръка. Има бодли. А те бодне шип ще ти причернее и одма умираш. Мазано е с вечна отрова. Вълчан праща човек в Алжир за нея. Туй е ключа делим. Правено е за рахатлъка на марата. Слезеш ли долу ще видиш напред буйна вода. Да не ти посече умъ да газиш. Водата ще те отнеме за бърже. Там дето си в дупката има гъжува. Хвани се за нея и крачни оттатък що мястото е тясно. Има една могила от пясък. Там е закопан моя копой, дето ми беше верен кат чиляк. Близнал завалията отровата и се гмурнал в реката. Мене ми е още жал за него. Кафталията го направи от оросан та да си го гледам… там мястото е широко и прогледно. Върви нататък доде стигнеш горната капия пак умната. Кат махаш мандалото не стой зад нея. Отвътре ще се опне черен шиш. Ще мине през тебе. Едвам с Вълчан опнахме червото та го поставихме. Не е изгнило. Мазахме го с меча мас. Умната. Кат минеш вратата ще се ядосаш, нищо. Една дупка човешки бой и няма дъно. Вълчан викаше че влизаш вдън земи. Чиляк кат върви светлината почва да гасне, ще го дострашее и туй то. Ха сега де ли е марата. Сичко било вятър духа. Бъди рахат. Списвам ти да носиш въже. Върни се от вратата вътре. Има една дупка и види се чаталата кука кат се възкачиш тръгни по полегатото, сега нагоре. Там е лесно. Има ситен пясък. Стените са гладки. Горе има шушулки. Виж по стените висят ли вълчановите дяволи и таласъми… Той беше малко зограф. Там изписа Фатмето но е тъмно и не си личи. Горе ще се заравни. Ще излезеш в равна одая. Там е бая тъмно и повратно. Туй ни беше конюшнята. По 20 коня са стояли и 4 юници а и 60 овце още влизат. Там са каменните ясли, копрали, самари, ведра и въдълъци има. Много сухо и парно е мястото. Преди имаше две дупки отсветник та гледахме насреща, но Вълчан ги гръмна. Сега бледнее. До едната дупка имаше орлета. Ние ги хранехме с мръвки. Фатмето им правеше в един сахан попара от преснак и не ги беше страх от нази. Мъжкия беше бая голям и отмъкна веднъж бут месо но Вълчан не даде никому да го барат. В конюшнята ще видиш началото на зида дето беше големия од. Сега там не се преминува. Бетер скала дебел е и отвън нищо не личи. В калната одая има бъчви и едно буре с ракия. Вълчан я обичаше. Мене ме господ бог опазил. Чуваш ли нещо нейде страшно да бучи. Тръгни направо. Ще стигнеш собата дето стояха комитите. Нарите са послани с папрат и кожи. По стените висят оръжията им. Буретата са пълни с барут. Не оди близо с огън. Преместихме ги тук га излизахме. Инък тук колкото огън се е изклало, колко клади са изгаряли в ъгъла до комина, колко мръвки са се опекли. От тук през един жам дето турихме се виждаше целия път. Там всякога стоеше часи и горе на Кучешкия зъб дето излизаше от одаята. Върви по бученето на плочата ще видиш вода да пада. Вдясно на пода има една полица. Тръгни по ней и се мушни зад водата. Тя пада отпреде и ще видиш дупка дето се влиза приведен и подир се изправяш. На 50 крачки ще видиш врата от чилик. Ключъ е отдолу. Мазан е с меча мас. Умно пак. Отключи и ритни вратата с крак, щото има отгоре кюлче злато на спринец и долу пада. Ще те убие. Туй е то стаята на Вълчан и Фатмето. Цялата с кожи послана от дюшемето до тавана. Мендерлъка е послан от Цариград. Сички собтенлъци и басмалъци са зети от керваните. Фатмето правеше разни полици та мяза на сарай. Вълчан имаше сабле гречко с златна хватка. То виси над заглавето над мендерлъка. Саде от тук веки са влиза в марата. В главната възглавница е оставил Вълчан тапия. Там е писано как да влезеш в средната врата и що да сториш. Аз не знам що е писано в нея. Отвориш ли ще видиш марата. Веки не ти трябва светлина. Вътре е кат разбутана жарава като кога сме вол пекли. В лява страна са раклите с кюлчетата. Редени са по 3 едно въз друго. 192 са и с онова над вратата са 193 сичко. Има 5 камари с желтици по отделно по тежина и род. Бройките са писани на бакърено платно при първата камара. По навътре на две кожи телешки са исипани разни златни жунжурии, чепрази, обици, гривни, пръстени и други. В една кошница лескова има разни безцени зърна. Има едно златно табло султанско. На него играяха Вълчан и Минчо ковача. До тях на полигатото има кринче дето вътре е послано с кадифе. Има в него гердан дето акъла да ти зайде. Земахме го от Вешни преслоп кога бастисахме азната. Пазвантоглу паша го праща на султана армаган. Тогаз земахме 5 товара злато. Конски товари. Има чук и други работи но не са важни. За да носиш от тук тази тежес е зор работа. Има друг начин. Ще свърши работа. В края на раклата има полигата сводница. Кат вървиш нагоре към кората кога стъпиш в средата ще видиш дупка… от едина до другия край са 26 аршина. Мерено е с въже. Там човек не може да мине щото е право надолу и тясно в горната пещера там има разни дупки и без тапията не се знае главната дупка за която хортувам. В марата да влиза сал един човек. Туй е моята и Вълчанова клетва. Другия да стои горе. Да пусне въжето и сак. Държане туй е то. Да знайте с къв зор е било как сме се трепали с време и кръв. Веднъж кога бяхме взели азната от Ловчанската каза на Велики трапа ни огради аскер. Цял табор. Ний бяхме 15 човека и 5 товара злато земахме. Вълчан остана да гърми по аскера на Кара Асан, но 9 пехливана се хвърлиха отгоре на Вълчан. Той наръга един с кривата кама но другите се хвърлят върху му и го хващат и връзват. Закарат го чак привечер при голямата войска на Ибрахим бей, дето била на бивак. На поляните под боаза. Вързан го закарали в шатрата. Но къде един сахата през ноща се отвързва и удушва едина часи. Другия гръмва в главата зема коня на бея и си дойде по икиндия весел кат че бил на моабет. Фатмето го беше жив оплакала. Много е арно то, но немой сякаш ми легна на сърцето щото е туркинче. Аз я не понасям да знайте че голям е бил зорът и много са главите отсечени.
Вълчан е баш чиляк и народен. Той намери колая на комитите че искат много от тях да богатеят и си гледат рахатлъка, а той си имаше на акъл мурабе с турците. Под Гедик връх се скара с Мудакат Пантата, че онзи иска Вълчан да му чини с воля и саде той да казва горските работи. У Пантата бяха 12 човека а у Вълчан 10 човека. Щеше да стане поразия че Вълчан е бая припрян, но моя кръс и клетвата ни избави от гибел. Бяха се вратили за камите та да се колят, а другите бяха настръхнали. Нейсе мина се по мирно. Били са страшни работи.
Аргели чиляк самичък от марата не ще излезе жив… Инак нека е благословено туй дето ще стане с тия много пари
"Аз поп Мартин Русчук "
Лето господне 1828

До: Металотърсач дискусия!

КОЙТО КОПАЕ И ТЪРСИ РЕДОВНО-ЩЕ НАМЕРИ

това незнам дали трябваше да го обявяваш на публични места

както и за иманярите

но аз си знам ако някои пита :събирам стинки ,това от каде не е важно ,важното е че сабирам стинки


мога да ви намеря форума на иманярите ,ако се поразровя малко ,там има сякви такива истории дето ченгета и иманяри се надлъгват само ...

единия орал с трактора намерил гарне със монети кои иска да го купи ,че заема място в къщи или нямам кво да го правя...

До: Металотърсач дискусия!

Те ченгетата си личат поради това че не са компетентни и се разбира бързо че не са "от полето"А иначе наистина са намирани гърнета на много места като минат с трактор с реголвача по негоНо гърнетата са предимно турско злато(не с килограми) и нямат такава голяма стойност каквато се очаква.

До: Металотърсач дискусия!

абе и от друго място съм ги чувал тия

До: Металотърсач дискусия!

замисалъм ми беше там че ако някои намери гарне докато оре ,едва ли първото място на което ще го обяви е форум за иманяри, милицията мирише в тези форуми ,защото са посояно наблюдавани от гоподата милиционери даже те самите са учасници в тези форуми ,даже те самите са намерили тези гарнета докато минават с трактора (не че ги няма по полетата),за тези работи има голям пазар които е непристъпен за суплю и пуюу,имат си канали и т.н. вопще такива работи съм слушал че мрежата не е никак малка и доста сложна ...абе газарска работа

секи казва едно време имаше много ,сега има по малко ,а това което е останало е дълбоко под земята ,а за там техниката е с бая нули отзаде ,и спецялни софтуери ,абе не е за нас ...

До: Металотърсач дискусия!

Ето ви и един руски форум по темата ,
http://www.coinsportal.ru/ , и още един ,
http://forum.violity.kiev.ua/index.p...4bd8959f25e70f

До: Металотърсач дискусия!

Има хора които изкараха гърненца в собствените си дворове и понеже не знаят какво да ги правят отишли в кметството да кажат за находкатаА техниката за дълбоко търсене е наистина с много нули но не е недостъпна за закупуване