Спускаме се по склона от билото под връх Братаница към Костина с крайна цел Рибарица. Уж трябваше да има приятна билна пътека,но на практика такава няма. Имало е преди много време-по дърветата личат надписи от 70-те години на 20-ти век. Най-пресните са от 1992-ра. Среща се и стара маркировка,но пътеката явно не се използва. Успокоява ме единствено GPS следата по която вървим(следата е достатъчно скорошна и означава,че от там може да се мине без алпинистки способи и екипировка) или по точно правиме глиганинг по много стръмни склонове. В останалото време преодоляваме препятствия или се крепиме на изключително тесни спомени от пътеки минаващи над шеметни бездни.
Явно скоро преди нас е минал друг ентусиаст и тук там пресните му следи в шумата ни водят надолу.
В мен нахлуват спомени,после проблясва прозрение-още едно слизане като през резерват Стенето! Сега обаче сме много по-добре подговени. Както казваше един персонаж в американски филм: "Шансът е на страната на подготвения". Общото и в двата случая е в липсата на алтернатива-просто няма време.
Трудно е,трудно беше и на Стенето,но с любов,вяра и желание и с помощта на Божията ръка превеждаща ни през опасностите на пущинака всичко приключва успешно и навреме оставяйки в нас чувство на удовлетворение и благодарност към Бога.
Благодарен съм и на любимите ми същества: съпругата ми Ина и сина Тони затова,че ми вярваха и следваха оказвайки ми безрезервна подкрепа!

Откъс от недовършения пътепис за Вежен...