Tweet
Няколко месеца траеше подготовката, която включваше „начертаване” на маршрута, резервиране на хостели, къмпинги, фериботи, определяне на културната програма и закупуване на билети on-line за по-важните атракции, съгласуване на времето да е удобно за всички ни - за това ни беше много полезен Гугъл календара - много удобен за споделяне и допълване на график, информация, адреси и координати на интересните места сред няколко човека. Пътувахме четирима - аз, половинката и двама приятели. Естествено преди потеглянето направихме пълна профилактика на автомобила, на който разчитахме да ни вози до там и да ни върне, за което той се отблагодари подобаващо, като не ни създаде никакви грижи по пътя.
Това е груба карта на маршрута, който минахме
Равносметката на цялото пътуване беше следната:
Общо изминати 8050 километра
21 дни
Renault Espace 2.2 tdi ‘2000
Среден разход на гориво 7,8 л/100 км
Четири човека
Един шофьор…
Оттук ще наблегна на снимките с кратки коментари между тях.
Пожелавам ви приятно виртуално „пътуване”
Минахме границата към Сърбия като европейци - за няма и 20 минути
Прекосихме Сърбия през нощта, без да спираме, с изключение на мястото за плащане на магистрална такса - мисля, че беше 25 евро.
Много бързо минаване на Сръбско/Унгарската граница. На първата бензиностанция си купихме винетка - беше 7 евро, и след час и половина по магистралата стигнахме в Будапеща.
Настанихме се в един хостел точно на гара Келети, предварително резервиран по нета, където вече ни чакаше (спейки) четвъртия пасажер.Оказа се, че изборът ни на хотел е много лош - беше на самия площад пред гарата. Сутринта много отрано започна трафика, и шума и данданията не ни оставиха да се наспим, а имаше и едни дребни гадинки, които щъкаха по стените.
Не издържахме дълго, станахме рано и продължихме по плана.
Влязохме в Австрия - първата ни работа беше да си вземем винетката - там беше 16 евро.
Пътищата и магистралите станаха едни равни, без дупки, направо неестествено. Заредихме гориво в Австрия и на колата й стана нещо - промени си звука, стана по-тиха, че и започна да върви по-добре (помислих си, че си въобразявам).
Някак неусетно се озовахме в Германия. На една от спирките за wc и кафе ни привлече вниманието това Порше със своята екстравагантност и с какъв финес стоят велосипедите върху него и допълват аеродинамичната му форма….
Планът ни беше да стигнем вечерта до Париж, но за съжаление на магистралата някъде след Щутгарт беше станала голяма верижна катастрофа и си отвисяхме няколко часа в огромно задръстване.
Понеже времето напредна, а до Париж имаше още много, се наложи да се консултираме с Auto Route за алтернативен вариант.
Племенния съвет бързо взе решение - ще преспим на полеви условия. Избрахме си една по-голяма отбивка на магистралата, където имаше автоматична тоалетна и баня, и без много да му мислим разпънахме палатката.
На следващата сутрин продължихме…
…и ето ни на Френската граница - ако може да се нарече така.
По магистралата до Париж се плащаше на много места пътна такса, минеш 50-60 км. и хоп - таксичка - по дребни суми, но редовно, като общо беше към 13 евро.
В Париж се настанихме в едно малко хотелче, сравнително в централната част на града на стотина метра от Бастилията.
Паркирахме се в техния вариант на „синя зона”, хвърлихме багажа и веднага тръгнахме на „лов” за забележителности… и така четири дни.
Много се впечатлих от системата за наем на велосипеди - идеята е, че имаш предплатена електронна карта и с нея можеш да вземеш колелото от където си пожелаеш и да го върнеш на друго място, където има такива „стоянки”. Колелетата бяха нови, здрави и чисти.
Дълго мислих как това може да се реализира в България, но предвид „многото” изградени велосипедни алеи и условията за предвижване с колело по родните ни улици, както и отношението на хората към „безстопанствена” техника стигнах до извода, че това не може да се случи при нас, поне не и в следващите 50 години.
При туристическата си обиколка из Париж, една от първите забележителности, които видяхме беше площад „Бастилия”
Цените по заведенията не ни се сториха много страшни.
Хаха, тоя младеж ми е познат от някъде, прилича ми на този от аватара J
Сега съжалявам, че пропуснахме да се качим на корабче-ресторант, предлагащо разходка по Сена по време на вечеря - струва ми се доста романтично. Но за толкова кратко време не може да се опита от всичко.
