“Охраняват къщите на Рашкови, а животът на по-малкия ми син Данчо кой ще опази?! Те, ако се върнат, може да решат да отмъщват - да запалят къща в селото, да се саморазправят. Искаме охрана от МВР! Отиде си синът ми, който на никой нищо лошо не е сторил. Какво правосъдие да чакам? Господ има, държава няма."



Така през сълзи говори пред "Труд" Веселина, майката на 19-годишния Ангел Петров, прегазен с микробус на 23 септември в с. Катуница. Протестите в България започнаха след неговата смърт, а хората поискаха съд за Кирил Рашков-Цар Киро заради заплахи, които постоянно отправял към жители на селото.

Веселина за последен път видяла Ангел на 14 септември, когато заминала за Германия на работа. Тя от години изкарвала прехраната в чужбина, била е в Гърция, а след това в Италия.

“Предишната вечер се събрахме с Ангел и Данчо, който е ученик в девети клас. Те ми даваха кураж. Почувствах се спокойна, че като започна работа, ще живеем по-добре. Ангел беше сигурен, че всичко ще е наред. Когато тръгнах, махаше дълго време за довиждане. Сега се страхувам за живота на Данчо”, плаче Веселина.

На фаталния 23 септември, когато й позвънили с ужасяващата вест, Веселина била при приятелка в Германия. “Не исках да повярвам”, реди майката. И добавя, че през последните години Ангел не й е споделял за проблеми с внуците на Цар Киро. Невинаги обаче е било така. “Когато беше в VI клас, постоянно се оплакваше, че Йорго (внук на Цар Киро - б. а.) го тормози. Удрял го, блъскал с колелото, когато го срещне. Всеки път съветвах сина си да не се закача, въпреки че можеше да го надвие”, спомня си почернената майка. И продължава: “Не съм знаела за проблемите на бившата кметица София Христева и сина й Веселин с Рашкови. За пръв път чух за конфликта преди година, но не съм предполагала, че ще засегне моето семейство.”

Майката описва сина си като чувствителен и дисциплиниран. От малък искал да се занимава с карате, свирил и на пиано. “Научи различни мелодии, но остави музиката заради спорта. Радваше се, че догодина ще бъде абитуриент. На първия учебен ден казал на баба си да му хвърли вода, че да му върви. Искаше да кандидатства за строителен инженер”, обяснява майката.

Трагедията застигна Ангел в ХII клас на Строителния техникум вПловдив. Откакто го няма, мястото му седи празно. Съучениците му сложили снимка и цветя на чина, а от класната стая е спусната черна лента. В залата за тренировки за карате мястото също е празно.

“Нито искам, нито слушам политиците какво говорят, нямам сили. Но не трябва да се говори за етническо напрежение, а да се изясни: защо обикновените хора трябва да пренасят жертва, за да им се обърне внимание. Кой е виновен?”, пита Веселина. Жената не знае дали отново ще замине за чужбина, или ще остане тук.