Tweet
Чистият живот е доведен почти до крайности. Опазването на околната среда е като религия. Ето само някои от нещата, които научих през първите седмици тук:
- за последната години цялата енергия се произвежда от възобновяеми източници.
- почти 30% от територията на страната е от защитени местности
- може да си купиш земя, да я залесиш (ако вече не е) и да получаваш пари за кислорода, който произвеждат дърветата
- повече от 100 години нямат армия и не им е била нужна. Общото мнение тук е, че армията е пълна глупост и излишно хабене на ресурси.
- от друга страна образованието и здравеопазването също са издигнати в култ – страната е известна дестинация за медицински туризъм – най-вече за граждани на САЩ.
- жизненият стандарт е много висок, по-висок от някои западноевропейски страни.
- икономиката е една от най-проспериращите в световен мащаб
- продължителността на живота е една от най-големите в света
- хората наистина са щастливи и усмихнати.
Озовахме се в Коста Рика благодарение на половинката ми – Мира, която е пещерен биолог и изследванията ѝ са свързани основно с прилепи. Аз пък съм пещерняк и това ме прави идеален асистент за теренни проучвания. Мира получи предложение за докторантура в Университета на Коста Рика и решихме, че това е една идеална възможност да поживеем на място, за каквото и двамата си бяхме мечтали като правим това, което и двамата харесваме, а именно да изследваме пещери.
Около 3 седмици след като се потвърди финансирането на част от изследователската работа се добрахме до мястото, където живеем в момента – градчето Голфито, което се намира на брега на Тихия Океан и е едно от най-влажните места на планетата:
https://www.google.co.cr/maps/place/...!6m1!1e1?hl=en
Пристигнахме в средата на ноември – края на дъждовния сезон, което означаваше, че ежедневно се наслаждавахме на проливни дъждове, които продължаваха от 30 минути до 2-3 часа и изглежда не правеха впечатление на никого. Настанихме се в може би най-красивото място наоколо – къщата Тинаму, която се намира буквално в дъждовната гора извън градчето.
Тинаму е бивш хостел, където в момента живеят нашите приятели Хуан и Каролина с дъщеря им Сара, която е на 8 години и котката Венус. С тях ни свързаха пещерняците от единствения пещерен клуб в Коста Рика Антрос, след като се свързахме с тях с молба за съдействие и информация по проекта.
Мястото наистина е като в рая. Точно до къщата се събират две реки като на около 100 метра има два водопада, в които редовно ходихме да се къпем.
Освен изобилната флора тип „дъждовна гора“ около къщата гъмжеше и от всякаква фауна, което още в началото доведе биоложката до екстаз:
Няколко вида маймуни:
Птици:
сред които и Тукани
Игуани
Жаби
Сред които и отровни, като тази, която си носи яйцата на гърба
И такива, които нямат много късмет...
Бозайници като тази Пака, която се хранеше всяка вечер от компоста до къщата.
А бананите растат свободно навсякъде.
Прекарахме първите си два месеца в Коста Рика в Тинаму и благодарение на Хуан и Каролина научихме доста от нещата, които съм изброил в началото. Още в началото ми направи впечатление, че тикосите наистина живеят чисто - обичат природата, събират боклука разделно, стремят се да не разхищават нито вода, нито електроенергия, спазват правилата и са щастливи.
Следва…