Tweet
15-16.04.2012 г.
Нашето пътешествие „НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА” започна в Малайзия, продължи на остров Бали и приключи в Сингапур. Това, обаче, не е края на пътуването. Предстоеше ни на път към дома да спрем за един ден в арабската държава Катар и да видим максимума от нейната столица Доха в рамките на 24 часа престой. За целта още от София си бяхме направили резервация за хотел, въз основа на която получихме и визи за Катар и бонус 4-часова обиколка на Доха с местен екскурзовод.
След един приятен 6-часов полет от Сингапур, кацнахме на летището в Доха много рано сутринта на 15 април – в 4:50 часа. Интересно, но навън си беше съвсем светло.
Неудобното на този стар аеропорт е продължителното пътуване с автобус от самолета към терминалите. Иначе като организация е направено добре, но слизането и качването отнема доста време. Минаваме през паспортен контрол и проверка за виза, взимаме си багажа и излизаме от терминала. Оказа се, че съм пропуснал мястото, на което ни чака шофьорът от хотела, така че с молба към охраняващите полицаи влязох обратно, за да си намеря човека.
Трансфер.
Шофьорът се оказа симпатичен възрастен мъж, който живее отдавна тук, но не е местен. От дума на дума научих някои интересни факти за малката арабска държава. Глобата за минаване на червен светофар е солена – 6000 QAR. За информация 3,64 QAR = 1 USD. Заплатите на местните са около 40 000 QAR, при това на тези, които работят, защото повечето са богати и не го правят. Разбира се, приходящите чужденци, намерили работа тук са далеч от това ниво на заплащане.
В 6:10 часа пристигнахме в Wyndham Grand Resort Hotel. Настаниха ни веднага по стаите и ни предложиха закуска за сметка на тази от следващия ден, в който и без това напускаме хотела много рано за полет до София. Великолепно обслужване!
Закусихме още в 7:30 и се качихме в стаите, за да се приготвим за обзорната обиколка на града.
Обзорен тур на Доха.
В 9:00 слязохме пред хотела и малко след това отпред спря неголям бус. От него изскочи мургав младеж на възраст горе долу колкото мен. (Впоследствие се оказа, че сме набори.)
Мероприятието като част от пакета на Катарските авиолинии бе организирано от някаква местна туристическа агенция. Мургавият момък се казваше Хари, по националност от Непал и щеше да ни разведе и да ни разкаже за забележителностите на Доха. Включихме се в сутрешния трафик и получихме първата си информация за мястото.
Държавата Катар притежава големи петролни и още по-големи залежи на течен природен газ. Това я прави много богата, а от там и 70% от местните жители. Монарх на Катар е шейх Хамад бин Халифа ал Тани. Тани името на управляващата страната фамилия. Той е решил, че сами ще си добиват и преработват природните богатства и няма да отдават на чужди компании концесии за това. В резултат печалбите остават за държавата, за шейха и ... за коренните жители на Катар. Да, всички те получават годишни дивиденти, наред с редица привилегии. Тук няма НИКАКВИ данъци. Цената на бензина е 0,25$ за литър, което е два пъти по-евтино от литър питейна вода. Младите семейства получават специални условия за придобиване на жилище и автомобил. Практически няма престъпност. Всичко е чудесно освен климата, но за това по-късно.
I.
Първото място, на което спираме е Souk Wakif. Souk означава пазар, а wakif – местен. Това е традиционен местен пазар, на който се продават всякакви стоки. Най-активен е вечер, когато температурите не са толкова високи. Работното му време е от 8:00 до 12:00 и от 16:00 до 22:00 часа.
Пазарът на камили – животните на пустинята. Те издържат до 2 седмици без вода. Използват се за езда и храна, като за консумация са годни само младите – от 1 до 3 години. Изключително важно животно за пустинните жители.
Наоколо се сблъскваме с първите от многото строежи, започнати по повод Световното първенство по футбол през 2022 г.
Постройките на пазара са в традиционен арабски стил и са реновирани във вида, в който с били построени първоначално от бедуините.
Тук са и конюшните с прословутите арабски коне, гордостта на арабския свят!
Традиционно са бели на цвят, но има и изключения.
Погалихме с Вики един с риск да бъдем ухапани. Грижите за тях са особено старателни. Имат си всичко, включително и баня.
След като бъде изкъпан, глезльото трябва да изсъхне.
Следващото място е много интересно и характерно. Това е пазарът за ловни ястреби и соколи.
Погледнати от близо птиците са страховити. Седят с качулка по цял ден и така са безопасни. При полет развиват до 100 км/ч. По принцип не дават да се пипат, но за дъщеря ми направиха изключение. Местните не обичат и да ги снимат, но пак заради нея успях да направя и това.
„Уф тате! Много тежи!”. Всъщност теглото им е не повече от 1 кг, но в ръката на петгодишно момиченце са си тежки.
Цените на тези птици са високи. Нормално са между 7000 и 50000 долара. Най-добрите ловци достигат до баснословната цифра от 100 000 долара. Въпрос на богатство и престиж е каква птица за лов ще притежаваш.
Рабира се, ако едно толкова скъпо животно се разболее, то е необходимо да бъде заведено и в добра болница. Минахме и през нея.
Продължаваме нататък към другата живописна част на Сук Уакиф.
В началото на местния пазар по традиция има Wind Tower.
Разхождаме се из тесните сокаци и разглеждаме. През деня е горещо и между 12 и 16 часа пазарът не работи.
Частта от пазара, покрай която минаваме е за домашни любимци. Продават докоративни птички.
Странна гавра с пилета – да ги боядисаш в различни цветове седи някакси нестествено. Кой ли си купува такива пародии...
Има, разбира се, и магазин за аквариумни рибки. Излишно е да казвам, че бе трагичен като разновидност на предлаганите обитатели и с подредбата си.
Съвсем по друг начин изглеждат местата, на които се предлагат местни изделия – например килими.
В интересен магазин за бижута, държан от местен бедуин Мери си хареса някакви бижута от камъни, а на Вики й подариха специална гривна с размера на нейната ръчичка.
От тук се забелязва в далечината странната постройка на Islamic Cultural Center (Ислямски културен център).
Хари ни пусна да се разходим самостоятелно из пазара. Интернационалната ни група много бързо се пръсна, но за сметка на това се събра бавно. Докато чакахме останалите по уличката пред нас минаха конни полицаи. Не мога да ги снимам в лице, но в гръб си откраднах кадър.
Събрахме се най-накрая и натоварвайки се в бусчето поемаме към следващата забележителност. Прави ми впечатление перфектната поддръжка на зелените площи и сградите в града.
II.
Второто място, което посещаваме е Museum of Islamic Art (Музей на ислямското изкуство), който е построен на малък изкуствен остров. Намира се в непосредствена близост до пристанището на ловците на бисери от миналото.
Музеят е на 5 етажа и е проектиран от китаец с американски паспорт. Най-отгоре е с четириъгълна форма и откъдето и да го погледнеш се вижда като глава на забулена жена, на която се виждат само очите.
Разхождаме се из музея, наред с другите посетители, включително голяма група жени в еднотипни арабски черни дрехи, но в много добро настроение. Под тези черни одежди се крият супер луксозни маркови дизайнерски облекла и аксесоари. Направо да им се чуди човек за какво точно си ги купуват като никой не ги вижда, освен собствените им мъже!
Я да им покажем ние какво можем!
Отвътре сградата е доста внушителна. Експонатите са автентични предмети на изкуството от ислямския свят.
На излизане Хари ни показа в далечината новата част на Доха, през която щяхме да минем след малко.
III.
Като точка трета тръгваме към новостроящия се огромен комплекс Perl Qatar или „Перлата на Катар”. По пътя си говорим с екскурзовода за какво ли не.
Още няколко приказки относно климата... В тази страна има два сезона – лято с температури 42-50 градуса и зима с минимални около 20 градуса. Понякога се случва през зимата да стане жега от 37 градуса. Годишните валежи са около 80 мл/кв.м. Много неприятни са пясъчните бури и даже и в днешния ден поглеждайки към хоризонта, т.е. пустинята, небето не изглежда синьо, а някакси сивее. Това е от пясъка във въздуха.
Минаваме паметник на перлата, построен на старото пристанище, където са акостирали корабите на ловците на перли. Целта му е да се помни миналото и с какво хората са си изкарвали прехраната в миналото.
Пътуваме покрай работната резиденция на емира – шейх Хамад. Това е мястото, на което работи. Иначе си живее в по-голям дворец с трите си жени и 24-те си деца.
Покрай пътя се зеленее семеен парк. Семеен, защото в него е забранено да се разхождат несемейни. Стори ми се странно, но това е място, на което единствено и само семейства могат да прекарват вечерите си заедно.
Катар е придобил независимостта си от Англия и е станал част от Обединените арабски емирства. През 1971 г. се отделя. Знамето му е в бяло и кафяво като има 9 вълни поради това, че е бил деветото емирство.
Пътят към Перлата на Катар минава покрай „новата” Доха. Това е съвременната и изключително модерна част на града, в която се строят какви ли не небостъргачи. Тук ще видите Дубай Тауър, Бурш Катар Тауър с френски дизайн, небостъргач с височина 550 м, шест петзвездни хотела...
Минаваме покрай City Center Doha, в който планирам да се отбием вечерта.
До няколко години строежите ще бъдат завършени и столицата ще стане един свръхмодерен град в една държава, с размерите на най-малките в света. На територия с ширина около 150 км и дължина 80 км живеят 1,8 млн. души, 80% от които са чужди работници, настанени в специални жилищни комплекси.
На фона на заплатите на местните жители от по 8000-11000 долара на месец, заплащането на нискоквалифицирания чужд персонал от 1000 долара месечно е направо смешно. Затова тези пари се дават само за храна и лични нужди. Останалото като жилище и издръжка се осигурява от работодателя.
Стартирал през 2003 г., проектът за новата Доха трябва да завърши до 2015 г. До края на 2012 трябва да е готово и новото летище, тъй като старото вече трудно поема огромния трафик на петзвездната авиокомпания на Катар.
Малко катарски къщички по пътя...
Малко преди да стигнем до Перлата на Катар, минаваме покрай кулите Зиг-Заг. Няколко пъти попитах точно как се казват като мислех, че не съм чул добре. Наистина, приличат на две идентични зигзагообразни ленти. В тях има МОЛ, жилища и офиси. Наемите на апартаментите в жилищната част е между 3000 и 4000 долара на месец. Бих казал една сериозна цифра. Колко да е сериозна чак, след като за един катарец това е не повече от половин заплата, а за повечето местни тези суми са смешно малки. Както и да е – за нас си е скъпо!
Доста висококвалифицирани чуждестранни специалисти са привлечени на работа в Катар при условия, повече от отлични. По този начин вместо да си купуват съвременни технологии, те минават евтино и си взимат на работа хората, които са ги измислили. Могат да си позволят и го правят – големи инвестиции в нови технологии.
IV.
Четвъртото място, на което спираме е неголяма красива постройка със съвременна архитектура и бял покрив с форма на полусфера.
Това е офисът за продажби на проекта „Перлата на Катар”. Вътре в средата е направен огромен макет на целия комплекс, чрез който всеки клиент може да придобие представа за местоположението на предлаганите офиси и апартаменти.
Какво е направено всъщност? Инвеститорите са започнали с направата на изкуствена река и остров във формата на огромна перла. От там и името на проекта.
Построените къщи струват между 4 и 5 млн. долара и всяка от тях има собствена градина, басейн и плаж.
По-големите жилищни постройки са с апартаменти на цени от няколко стотин хиляди долара до 1-2 млн. Всичко това към момента е за продажба, а през 2015 г. ще можем да видим комплекса напълно готов.
Излизаме от офиса. Интересен е дизайна на зелените площи отвън. Прави впечатление също, че повечето автомобили са все скъпи и луксозни.
Пред офиса изчакваме цялата група да се събере, а аз си снимам наоколо.
На острова, освен апартаменти и офиси, има 3 пристанища за яхти, шопинг молове, джамии и всичко необходимо. Минахме с автобусчето покрай суперлуксозни автосалони на Мазерати, Ферари, Ролс-Ройс и др. и видяхме част от завършения комплекс в движение.
Някакси не мога да осъзная мащабите на всичко. Съзнанието ми трудно възприема как така са успели да планират и осъществят подобен хиперплан и за какви баснословни инвестиции става дума.
С посещението на Перлата приключва нашата организирана обиколка на Доха. По пътя за хотела стана дума за водата, която пием в Катар – тя е преработена морска. Два литра струват 1 долар – сума, срещу която, както споменах вече, може да се зареди 3,5-4,0 литра гориво в зависимост от качеството. Цената на водата е следствие на скъпата й преработка.
В 13:30 се прибрахме в хотела и използвахме най-горещата част на деня до 16:00 за почивка.
За вечерна разходка Хари от Непал ни бе препоръчал Виладжио мол, мол Сити Сентрал и пазара, на който бяхме – Сук Уакиф. Карфур е много популярна верига тук и имат магазини във всеки по-голям търговски център.
Отказваме луксозната лимузина от хотела и стигаме до Виладжио мол с обикновено такси срещу 20,5 риала. Слизаме пред централния вход.
Това е едно от най-новите шопинг места в Доха, реализирано на един етаж и създаващо усещането, че се намираме във Венеция. В мола има „улици” и плавателни канали с разхождащи се по тях гондоли.
Архитектурата е съответстваща. В единия край е направена зимна пързалка, където освен да покарате кънки можете да погледате и хокеен мач.
В другия край има лунапарк със забавни атракции за деца и възрастни.
Може би бе вече късно и гондолите си седяха на „пристана”.
Като цяло нямаше кой знае колко хора и се чудя как скъпите магазини на подобни места оцеляват. Наистина лукс лъхаше от всички страни!
Вечеряхме във Виладжио и решихме с такси да отидем до Сити Сентрал. Този път таксиджията се опита да не пусне апарата, но след мое напомняне го направи и платихме 35 риала.
И тук също има зимна пързалка, макар и не точно за провеждане на хокейни срещи, както беше във Виладжио.
Напазарувахме си в Карфур и си взехме поредното такси към хотела. Бакшишът отново не пусна апарата и този път си включих GPS-а и не му напомних да го прави. Като пристигнахме ни поиска 40 риала за 6 км! Да, но номерът не мина – обясних му, че не се возим за пръв път на такси и знам колко струва. Пазарихме се и в крайна сметка казах, че ще извикам полиция. Платих му толкова, колкото прецених – 20 риала. Внимавайте с таксиджиите в Катар!
Легнахме си рано, а на сутринта на 16 април станахме в 05:30 за трансфер към летището на Доха. Полетът до Букурещ продължи от 8:30 до 13:30 и след един час престой в самолета в 15:10 кацнахме у дома.
Това кратко посещение на арабската държава Катар ми даде доста теми за размисъл. Едва ли това е най-прекрасното място за живеене. Напротив! Меко казано неприятният климат кара самите катарци през лятото да пътуват в чужбина и да търсят по-благоприятни условия. Постоянните пясъчни бури вероятно им създават също сериозни проблеми. Но пък от друга страна животът им е спокоен и финансово обезпечен. Така, че приказката „Господ дал, Господ взел!” тук важи с пълна сила. И все пак ми се струва, че малко повече им е дал. Справката в класацията на държавите по брутен вътрешен продукт на глава от населението отрежда второ място на Катар в света. Превъзхожда ги само Люксембург, а веднага след тях е Норвегия. Сингапур са едва 13-ти.
За мен най-интересният факт бе как в една монархия грижата за хората е на такова високо ниво. Как парите създават блага и как от една толкова малка държава с отговорно отношение, ред и законност, израства един такъв икономически колос.