Tweet
След Превала ни изненада чисто нов асфалтов път. Естествено се зарадвахме, и естествено надеждите ни бяха попарени. След около 500 м асфалтът свърши, и се оказахме върху черен път, или по скоро това, което беше останало след отнемането на около 50 сантиметров слой асфалт и чакъл от стария път.
Бързо установихме обаче, че когато си в пуканка като Самурая, е доста по комфортно да се возиш по равен черен път, отколкото по скапан и надупчен асфалт. Последваха още няколко асфалтирани участъка, дренажите са почти готови, което дава надежди, че до месец участъкът ще е готов.
Хващаме отбивката за Слънчева поляна и Дженевра, традиционните места, на които разпъваме палатки са там. Пътят явно е чакълиран преди началото на летния сезон, така че особени проблеми за преминаване няма, дори и с лек автомобил. Това явно е стимулирало туристите, защото е претъпкано, и успяваме да намерим читаво място чак след комплект "Романтика". Естествено пристигаме по тъмно, и снимането остава на заден план.
През нощта ни връхлита буря, с гръмотевици и тричасов проливен дъжд. Утрото обаче е благосклонно
След кафето се отправяме на разходка, естествено към най-близката забележителност - потопената сграда. Местните разказват, че това са останки от вила на Цар Борис III, строена още преди "широката поляна" да се превърне в язовир. Може и да е така, архитектурата на сградата изглежда предвоенна...
Навсякъде е пълно с цветя и пеперуди, и съответно снимаме цветя и пеперуди. Последните явно са доста непретенциозни откъм качество на храната
Времето не напомня с нищо предната нощ, и следобедът е слънчев и все по-топъл.
Този път сме без лодка, но когато няма лодка, и надуваемото легло върши работа. Вързано с 15 м парашутно въже за "кея" естествено - би било кощунство да се удавиш в такъв чудесен ден.
След малко слънцето залязва. Започваме да очакваме основната група. Следва експедиция за дърва, готвене, ядене, пиене...снимането отново остава на заден план.
Следващият ден е още по-топъл. Вече сме много и огнището става ключов обект. Жените са изгонени да правят салата, а мъжете се заемат със сериозното готвене. По традиция правим бирен боб (забранено е да се слага вода в него) и осемчасово пиле (рецептата варира между 6 и 18 часа в зависимост от броя и агрегатното състояние на готвачите)
Компанията е голяма, ракията - съответно, и времето отлита неусетно. Снимането естествено не е приоритет на никой. Нощта е съпроводена с кучешки лай и коментарите на рано ставащи и късно лягащи. В крайна сметка лагерът ни е набъбнал на 14 палатки и 28 ентусиаста.
Сутринта отлита бързо и е време за отпътуване. По план този път решаваме да се отклоним надясно от северния път по отбивката за Тошков чарк. Самият "северен" път (участъкът, който обикаля северния бряг на Широка поляна) е доста зле. Опитваме се да предупредим останалите да не минават по него, но след 2-3 дни в гората батериите на почти всички телефони са аут и резултатът е счупен заден носач на една от колите, която едва успява да слезе до Пазарджик буквално на 3 колела...
Самият Тошков чарк се оказва малък симпатичен "гьол". Бреговете обаче са стръмни, а местата, подходящи за палатка - малко. Спираме за 10-на минути и няколко снимки.
След Тошков чарк се движим на почти една и съща надморска височина по бивш асфалтов път, който в крайна сметка излиза на Доспат - Батак. Спестили сме 10-на километра
Вместо епилог, надявам се повече колеги да открият тази дива част на Родопите, и ще се радвам да се засечем там!
Прикачени файлове