Tweet
пътешествие до най-северната точка на Европа в разгара на зимата е като скачане с парашут – а си се замислил, а си дал задна…
не мислим много
03.02.2012
Малев, с които трябва да летим до Финландия, обявяват фалит сутринта; 2 часа преди полета на гишето на Lufthansa – продължаваме да не мислим много
въпреки “сибирската” обстановка на летище София, привечер благополучно приземяваме в последната северна столица на Европа, която ще видим за пръв път – Хелзинки; обстановката не се различава много от тази на българското летище, само дето температурите са към -25 С, никой не се оплаква, няма код “небесно кафяво”, няма отменени или пренасочени полети; just another Finnish day/night.
04.02.2012
Хилтънът на летището се опитва да ни намекне какво ни очаква на север
скачаме в очакващата ни Toyota RAV4 и правим парадна обиколка на Хелзинки
водните площи са замръзнали и загърнати с дебела снежна покривка; пристанището също, с все корабчетата в него; -19 С
нетърпеливи сме и скоро се носим на север, към Rovaniemi и полярния кръг.
5,4-те милиона финки обитават земи с габарита на Германия, притиснати между 9.4 милиона шведи и 142 милиона руснаци; в тези земи, освен финки, има 77 милиарда дървета, 187 888 езера, 264 000 лоса и един Дядо Коледа (за когото твърдят, че е ИстинскияТ); финките, очевидно, са малцинство.
пътят вие безкрайно сред иглолистни гори, които затварят погледа в просеката му
тук-там се отваря гледка над замръзнали езера
слънцето се е настанило ниско на южния хоризонт
и към 3 и нещо следобяд от него остава само сумрачно зарево
температурите продължават да падат
и когато най-сетне стигаме Rovaniemi, десетте метра от вратата на колата до вратата на хотела карат дъхът ми да замръзне преди да съм го издишала…
everything freezes, усмихнато казва шофьорът на бусчето на хотела; и прекарва близо десет минути на открито в дупене около колата заедно с Ники; издирваме жака за подгрев на Тойотата; нашето Рав-че, обаче, е единствената кола в цяла Финландия без жак… за щастие хотелът има подземен гараж; и стаи за пушачи; God bless Scandic! or Ukko, anyway…
и кой, по дяволите, е Ukko…
Финките са един много, ама много непознат народ; различен; поне от повечето европейски народи, а особено от заобикалящите ги северняци; езикът им не спада към индо-европейската група, а към угро-финската (фински, унгарски и естонски, останалите са почти изчезнали); чертите на лицата им нямат нищо общо с общоприетата сканди визия; нито с руската; очите им са леко дръпнати, косите – тъмни; през цялото време се чудя на кой образ от детските приказки ми напомнят… ми да, на Снежанка! ама не си представяйте Дисни, моля ви се сега! спомнете си описанието на Братя Грим – лице, бяло като сняг, бузи, алени като кръв и коси, черни като абанос… сега добавете очите на Таря Турунен – и ето ви истинска Снежанка; финка.
***
northwards
05.02.2012
Rovaniemi е офицялно разположен НА полярния кръг; или поне така твърдят всички пътеводители, включително и арката, разположена на E75 на излизане от града
същата арка указва и пътя към Дядо Коледа… Дядо Мраз е само на триста километра на изток, ако някой се ивтересува; всъшност полярният кръг не е с постоянно местоположение и се измества, заедно с цикличното изместване на наклона на земната ос; по настоящем кръгчето тича на север с колосалната скорост от 15 м. на година… дали местят и арката?
полярният кръг, както и антарктическия от противоположната страна на кълбото, всъшност бележат мястото, от което на север (респективно на юг) има поне 24 пълни часа непрестанно слънцегреене през лятото и поне толкова липса на същото – през зимата; колкото по-на север – толкова повече часове… тези слънчеви своеволия, обаче, се случват точно около зимното и лятното слънцестоене и колкото и да ми се иска – нямаме шанс да разберем как се чувства човек в безкрайната нощ, защото е вече февруари.
а и всъшност безкрайна нощ НЯМА; в началото на февруари времето между развиделяването и физическото надничане на слънчо над хоризонта е час и половина; преди две седмици е било 2 часа; безкрайната нощ притежава няколко часа, през които слънчо просто потропва с крак точно под хоризонта и накрая се отказва да изгрее… за времето, което прекарахме в земите на Финките, 8 дни, денят се увеличи с 40 минути, като всяка сутрин слънцето изгряваше с 4 минути по-рано от предишния и също с толкова по-късно се сещаше да залезе.
няколкото часа, през които небесното светило се курдисва на три пръста над южния хоризонт, обаче, са чиста, неподправена магия
очите ми неусетно потичат, просто така; няма толкова неочаквана красота
нямам думи да опиша това усещане, нито съм достатъчно добър фотограф, че да го заснема; може би ефектът се дължи на косите слънчеви лъчи, може би на краткото време, през което ги има, може би на някаква особена рефлективна способност на снега, или на неговата повсеместност… чувствам се като Кай при Снежната кралица, макар че нищо не е попадало в очите ми.
***
цената на нещата научаваме едва, когато ги загубим
не съм предполагала, че това може да е толкова вярно за простичката дневна слънчева светлина; и за това какъв екстаз може да предизвика, при това в изключително малки количества
привечер (тоест към 3) подминаваме Ивало и продължаваме на север
стадо северни елени кротко пресичат в сумрака
наближаваме норвежката граница; от Инари до тук, близо стотина километра, няма нито едно населено място; явно има причина
караме още дълго – най-близкият град, където се надяваме да намерим място за спане, е Hammerfest, петролно пристанище, на 300 км. от границата; северно норвежко пристанище на северните норвежки фиорди; в главите ни кънти само последната дума… фиорди.
***
Nordkapp
06.02.2012
потегляме от Hammerfest много преди изгрев-слънце; северният ледовит океан най-неочаквано се държи като купа с топла супа, макар че нито е супа, още по-малко – топла
сюрреалистичната гледка на димящ океан при -20 С държи ченетата ни в долна мъртва точка; с наближаването на изгрева вълмата замръзнала пара ще се разнасят, но дотогава пътят ни лъкатуши по ръба на фиорда на север, ту влиза в мъглата, ту разкрива обледенени заливи пред нас; Norway, my love…
***
(има още!)