Tweet
Преди две години едно момиче на 19 години поема по най-тежкия път в живота си. В началото на май 2010 година ученичката от 12 клас Ирина Иванова Мишонова от Хасково става жертва на катастрофа. Резултатът – загуба на зрение, фрактура на таза, три счупвания на единия крак и най-тежкото – състояние на будна кома. Което не се променя и до днес.
Навлизайки в годините на своята зрялост, без да съзнава, Ирина пропада и в абсурдния водовъртеж на институциите, които, прилагайки законите в цялата му строгост, нехаят за резултатите от работата си.
Поредица от абсурди
Първият сериозен сблъсък с правораздавателната система идва в началото на наказателния процес срещу виновниците за катастрофата, която прави Ирина инвалид. Тогава нейната майка – Таня, трябва да доказва по съдебен ред, че въпреки очевидното състояние на дъщеря й, момичето не може да се защитава само пред съда. А магистратите искат доказателства за това. Това обаче е най-малкият формализъм, който съдиите трябва да спазят, следвайки НПК.
След доказването на виновниците за инцидента, тръгва гражданско дело, в което Таня завежда иск за дължимото от застрахователите обезщетение по силата на застраховката „Гражданска отговорност“. Тя претендира за обезщетение от 900 хил. лв, което е близко до максимално позволеното от 1 млн. лв. В това дело обаче съдът на първа инстанция присъжда едва 250 хил. лв. от сумата. Това означава, че пострадалата Ирина трябва да изплати процент от разликата до претендираната от нея сума – 14 096 лв. Тези пари трябва да отидат за хонорарите на юристконсултите на застрахователите.
Цялата история...