• Реклама

  • Луните от реката и малко православни храмове

    През с. Байлово, Софийска област минавам от години, винаги транзит, винаги бързо, и винаги ми е харесвало и съм си казвала ще намеря време някой ден да се спра, да разгледам къщите, да влезна в старата, боядисана в синьо църква на центъра…
    А пътят ми е водел от тук, защото когато още имаше асфалт през Горна Малина, Байлово и Бенковски бързо, лесно и много приятно се обикаляше отсечката от Г. Малина до с. Мирково от Подбалканския път.

    Какво знам за Байлово – родното село на Елин Пелин. Дотук добре. След проверка в Гугъл научавам и за Калугерските пещери!!! Статията „Археоастрономически изследвания на скално-изсечен паметник край с.Байлово, Софийско.” прочитам няколко пъти : http://rock-cut.thracians.org/bg/s_m_bajlovo.php . Накратко (доколкото е възможно) в малък бигорен масив, разположен по долината на река Смолска при с. Байлово, с образувани в него четири плитки пещери, се намира Скално-изсечен паметник. Проучен е за пръв път в края на 80-те години от археологът Тодор Стойчев и астрономът Алексей Стоев и е датиран от късния енеолит -началото на ранно-бронзовата епоха (около 3000 г. пр. Хр.)

    В скално-изсечения паметник са регистрирани 240 изображения, от които 126 са контурни, 37 са вкопани и 77 са барелефни. Техните размери са различни, като диаметрите им варират в границите от 24 до 88 см. Затворените полуокръжности (19% от общия брой изображения), които са изпълнени с три вида техники – контурни, вкопани и барелефни, представляват изображения на Луната в различните й фази. Наблюдава се изключително добро съвпадение между изображенията върху скалните откоси с разпределението на естествените лунни фази на реалната Луна върху небесната сфера.

    Освен това, процентните съотношения на знаците за различните фази спрямо общия брой изображения в рамките на светилището са пропорционални на видимите лунни фази през тъмната част на денонощието, съпоставени за интервал от един синодичен месец. Този паметник може да се отнесе към скалните светилища, които са се почитали в по-голям регион, функционирали са непрекъснато и са били отдалечени от по-големи селища. Системните наблюдения на Луната са били съхранявани чрез скални изображения, служещи едновременно и за поклонение.

    В по-късна епоха, върху стените на една от пещерите, направо върху лунните изображеня е бил нанесен фриз от монохромна живопис, изпълнен с прилепно гуано. Малка част от знаците са били нарисувани с лилава минерална боя. Последните са представени с неизпълнени контури, а тяхната форма и размери показват, че това най-вероятно са отпечатъци от пръстите на човешка ръка. При изследванията на фриза от монохромна живопис с методите на археоастрономията е прието, че те са нарисувани едновременно и са свързани помежду си по смисъл.

    Открояват се : Символичен знак – антропоморфно Слънце с две концентрични окръжности и радиално излизащи лъчи от вътрешния кръг, в който е вписано човешко лице; шахматен модел в три реда, разчетен като поредица от тъмни и светли квадратчета, всяка двойка от които отговаря на едно денонощие. Установено е, че записът трябва да се декодира в посока отдясно наляво, като за начало се приема шахматния модел, разположен непосредствено до североизточния край на пещерния вход. Този ден се приема за начало на календарната година и е свързан с преминаването на Слънцето през точката на зимно слънцестоене.

    Следващите отбелязани астрономически значими явления са хелиакалните изгреви на звезди – Бетелгейзе и Антарес. Между останалите пещерни рисунки са определени хелиакалните изгреви на Сириус и Алдебаран, като първата поява на Сириус е отбелязана особено – чрез вписването на знака в кръг, което може са се свърже със силното трептене на звездния образ в нощното небе. Това е оптично явления, свързано със силните турбулентни движения и запрашаване на атмосферата през летните месеци. Датирането на календара се отнася към 3500 г. пр. н. е., и т.н.

    Местни хора ми обясняват къде се намитат Калугерските пещери. Знам мястото, намира се точно до пътя на около 2 км. след Байлово. Това което ме учудва е, че аз очаквах да се катеря по някой баир, все пак търся скално изсечени луни и слънца от гуано, а се оказа, че пещерите са до самата река, ниско под пътя. Обяснението е следното : „Спираш на чешмата, пресичаш пътя и там има един бор. Право под бора надолу”. Само че под бора са само тръни и някаква вода тече, и няма никаква видима пътека или следа, че там има нещо. Спускането се осъществява с приплъзване, хващане за клони, корени и каквото друго може да помогне. Стигам до пещерите. Нямам познания по геология и не мога да го обясня с необходимите термини, но структурата на скалите веднага прави впечатление. Те са запечатали / калцирали в себе си какво ли не, корените наоколо са обвити в каменни пръстенчета.




    Едната пещера е съвсем като истинска.






    След методична обиколка от всички описани по – горе изображения успявам да открия само част от вкопаните лунни изображения и едно много удобно за седене местенце с изглед към целия южен небосклон.











    Няма рисунки от гуано, аналогични от тези на Магурата, няма антропоморфно слънце, няма нищо друго
    И тук е мястото да спомена, че всъщност част от рисунките и знаците са покрити с мощна калцитна кора, а другите са унищожени от Иманяри.

    „Иманяри са унищожили с кирки и шила енеолитните рисунки с прилепско гуано в Байлово. С флекс е свалено изображение на растението нар заедно с калцитната кора. То е било в края на фриза с рисунки.

    "Някой им е внушил, че рисунките са нишани за скрито съкровище, затова са копали зад тях", смятат местните хора. Погромът е нанесъл непоправими щети на изображенията, а барелефите на Луната са тежко пострадали от ерозията.”

    Иначе в Байлово могат да бъдат видени и други привличащи вниманието обекти: една стара църква преди самото село, скрита между сливи и шипки







    Вход на мина





    И очевидно богаташката къща срещу, за тези, които ги влече да се навират и разглеждат стари къщи.






    Влезнах и в двора на църквата в центъра, аз си я спомням синя, а сега тя блестеше ярко бяла след ремонт.



    Нямаше да споменавам за нея, ако не бях попаднала на следната статия:
    http://www.vestnikataka.com/?module=...26&format=html
    Този човек, на снимката, сякаш всички сме го виждали в София, обикновено пред някоя църква, и винаги съм се питала каква му е съдбата, фотографите между нас не пропускат да го снимат…
    Денят си отива и на връщане пътят ми минава през с. Голема Раковица. Живописно, с богата история и само по себе си тема на отделна разходка. Но когато виждам църквата, не си и помислям да я отлагам. Нарича се "Свети Николай Марликийски”. Поради високата стена дворът не се вижда, но всъщност надминава очакванията ми с цветове и украса.



    Построена е през 1857 г. Естествено и тук минавам само с надничане през прозорците.







    В двора на църквата се намира и "Килийното училище", сега музей. И тази сграда е построена около 1857 г. През 2005 е реставрирано от доброволния труд на раковчани.





    И след като „ От тук е тръгнала България в края на 19 век”, много нагледно можем да видим до къде е стигнала в началото на 21 век в лицето на съвременното училище малко по нагоре по улицата. Олющена жълта сграда с изпочупени прозорци и спрял часовник.



    Това, че вратата е преградена и затворена с тел не успява да ме спре



    Качвам се по стълбището, разхождам се из празните стай, често поглеждам зад гърба си.



    Очевидно първият етаж е използван и за детска градина - стари креватчета, разхвърляни играчки, дървени кубчета, кукли…





    Кабинетът по биология заслужава особено внимание



    Тази врата не я отворих, само погледнах през ключалката



    Тук вече започва да ми се повдига. Пътят навън е посипан с пачки…



    И разбира се, никой ден не е пълноценно завършен, без подходящия залез :-)

    Тази статия е публикувана първоначално във темата: Луните от реката и малко православни храмове започната от Мария Преглед на оригиналната публикация
  • Реклама 300 Х 250

  • Снимка на деня