Tweet
Времето, което престоях беше около 5-6 часа. Преминаващите са предимно товарни камиони - 20-30, но документите и таксите, които се оформят и заплащат са някакво безумие ...
Две думи за процедурата (за тези, които не са чели подготовката). Ползвах покана от туркменска фирма, която има бизнес с българска (135$ официална такса). Поканата се регистрира в мин. на туризма или някакво друго. На границата, момче от фирмата донесе оригинала и ми издадоха виза (мисля - 70$). После имаше пътни, еко и незнам какви такси и много, много "суперважни" хартии, без които бих имал проблеми при напускането на държавата. Това е начина за самостоятелни туристи. Другият начин е с група и съответно - водач. За сам човек това е доста скъпо (по около 100, 150$ на ден). Много ме впечатли този документ, в който, въпреки че съм самостоятелен, маршрутът ми е точно изчертан. Ако полицай при проверка установи, че не съм по маршрута - следват приключения. Все едно, Рома беше на границата с оригинала, никой не беше нервен, всички говореха на руски, а жените бяха без забрадки. След като най-сетне преминах, Рома ме попита:
- Хубав, среден или евтин хотел?
- Среден.
- Харашо. Гастиница "Турист". Давай...
Всъщност предстоеше той да ми оформи адресната регистрация, някаква друга регистрация и да ми донесе паспорта в гастиницата. Разбира се - на другия ден. Гастиницата изглеждаше точно, както и звучеше. Разтоварих багажа, взех си един душ и заспах.
***
Всъщност за мен Туркменистан беше транзитна дестинация. Исках само да премина. Това е държава, в която има три основни града - Ашхабат -столицата, Мари и Туркменабат. Последните два са стари и се намират точно по "Пътя на коприната ", аз обаче си бях планирал оформяне на формалностите в Ашхабат, преминаване директно през пустинята Кара Кум (Черни Пясъци), една вечер до газовите кратери край Дарваза и газ ...
На сутринта слязох да сменя малко пари, след което се заех с мотора. Гледките наоколо ми бяха познати. Стари блокове, малки къщички... много, много соц. Бях решил да сменя гумите с Karoo-T, с които да карам до пълното им изхабяване.
Парите в Туркменистан нарекох месеци
Всъщност се казват Manat. 15 000 месеца - един долар. Смених гумите и тръгнах да търся магазин, в който да прехвърля снимките на CD-та. В Туркменистан (пък и в следващите пет държави) всяка кола е такси. Вдигаш си ръката и тя спира. Казваш адреса, човека казва колко месеца, ако те устройва - сядаш. По пътя може да качи още някой. Така намерих малка фирма, в която момчето се нави да ми продаде CDта, но и да си играе с презапис от моето компютърче. Процедурата отне няколко часа. Рома ми се обади, че паспортът не е готов и трябва да остана още една нощ. Нямах избор. Явно впечатлен от снимките ми младежа със CD-тата реши, че непременно трябва да ми покаже най-красивите неща от Ашхабат. "Ооо супер, разходи ме из столицата. Аз нищо още не съм видял."
Юксел беше 23 г. студент в Университета в Ашхабат. Махна на една кола и се отправихме към центъра...
"Това е министерството на килимите!"
"Това тук е най-новият хотел на Ашхабат! 5млн долара!"
"Това е нашият парк!"
"Това са нашите жилищни блокове!"
*****
Юксел беше добро момче. Наистина обичаше родината си и имаше огромно желание да я представи в най добрата светлина... От него научих много неща.
Примерно това, че имат министерство на килимите, защото килимарството е основен поминък в Туркменистан и традициите му са дълбоко в древността. На сградата са изобразени основните пет мотива използвани при производството на килими. Те определят и петте области на Туркменистан. Тези символи са отбелязани на знамето им, също и на банкнотите.
Другото, с което се гордеят, са конете. Небесната порода Akhal Teke. Невероятни коне със златист, метален блясък.
- Разкажи ми за жилищните сгради. Какви са те, кой живее там?
- Ами нормални блокове.
- За обикновени хора?
- Да.
- А ти там ли живееш?
- Не разбира се (смее се).
- По какво се разбира...
- Виж Дима, това е нашия нов Ашхабад. Нашият президент кава, че ние трябва да скъсаме с миналото си (комунистическото) и да изградим новия Ашхабад! Защото нашият град е Жемчужина Централньй Азии (Перлата на Централна Азия).
- Аха ясно, казвам - докато наблюдавам пристигащите от четири страни към нас мъже.
Документите! Какви сте вие? Дай апарата! Полиция! Проверка... Радиостанции. Какво снимаш и т.н.
Юксел много се притесни първия път. Обясни на дълго и широко (не ми се мисли ако аз трябваше да обяснявам), че съм турист, от България и просто ми показва красивия Ашхабат. В следващите два часа това се случи още два пъти на различни места. Досадното беше, че някак внезапно изскачаха от никъде униформени и цивилни от пейките, после говореха дълго по станциите и изчаквахме някой да дойде, после проверка на снимките и ни пускаха. Накрая просто ни казаха да се махаме, щото Президента щял да мине всеки момент. Взехме кола и след 20 км се озовахме пред този фонтан:
*****
Фонтанът всъщност е вън от града. На едно кръгово срещу летището. За да могат гостите на града да се впечатлят още с пристигането в жемчужината.
Той наистина е красив, чува се класическа музика и водата се издига в такт с нея. Единствени свидетели на шоуто бяхме аз и туркмена. По-късно забелязах и на какво дължим пълнотата на представлението.
Екип на туркменската национална телевизия също беше там, за да снима. Страхотно
Тук трябва да отбележа, че водещите бяха с тюбитейки. Юксел обясни, че в Туркменистан има нарочна политика за опазване на националния костюм. По тази причина много от жените ходят с дълги елегантни рокли с шевици по тях, а мъжете с тюбитейки. Трябва да се съглася, че това ми харесва.След това се качихме на най-високия хълм на града, за да видя цялата панорама ...
Вечерта приключи в студентски бар близо до тази джамия, където обаче всички гледаха футбол на големи плазми, пушеха и - О, чудо - Бира
Истинска бира. Така подписах и включването си от Ашхабат (ако си спомняте).
Поздрав. Балтика 3
*****
Сутринта, докато се мотаех около мотора, се видях с "парнаджията", всъщност климатикаджия, но нали и там гори котел та...
Ашот, стар фотограф-арменец за втори ден на работа там.
- И какво си снимал снощи? Дай да видя? Това, къде е? И защо въобще снимаш тези ужасни, грозни сгради. Всичките беееели, всичките от мрамор ... донесен кой знае от къде.
- Ми това е Ашхабад.
- Не е това Ашхабад! Като ми свърши смяната ще те заведа да видиш стария Ашхабад. Това са глупости.
- Добре, но нямаме много време. Следобед си тръгвам...
Тръгнахме. "Нека първо до пазара, трябва да взема някои работи."
Това е старият Ашхабад. И детската площадка, на която тичаха децата ми...
*****
Вървим по улицата и си говорим:
- Снощи ме проверяваха много пъти. Ровеха по снимките, гледаха...
- БХЙФЙЛКЪФНЛКЛБЛЯДКГГКГПИЗДЕТСГКГ. Ани болше чем сабак.
- Да, ужасно много са.
- Всеки четири от петтима. БЙХГХПИЗДЕТСБЛЯДБРГЙЖХ.
- А вярно ли е, че всичко е безплатно?
- Не. Не всичко. Газта, тока и солта. А, и по няколко хляба месечно.
- А парите стигат ли?
- Шегуваш ли се? 70 долара ... За кое по-напред? Децата ми се пръснаха по света. Не могат да дойдат... Визи, покани... Искам да ги събера всички. Поне веднъж. Да направя един помен... Снимай това!
- Какво е това?
- Снимай сега и не говори.
- ОК
- И какво е това?
- Това е дърво, което Майката на Туркменбаши е посадила...
- А полицаят?
- Ами пази го БХЙКБЛЯДМЛЯДЛГХОГХ. Двадесет и четири часа, седем дни в седмицата.
- То май дървото пази полицая... (вадя цигарите зад ъгъла)
- Прибери ги, след малко ще пушим.
- Тук няма никой вече. Пуши ми се. Добре де, ще платя 2 долара глоба...
- А ти май наистина не разбираш!!! Какви два долара?! Сега ще дойдат, ще те приберат в колата и два дни ще пишеш обяснения!!!
- А те работа нямат ли си?
- Нямат. Това е тяхната работа!
Влизаме в гаража на негов приятел и палим подпрени на стара Волга.
*****
Заради жегата изчаках до към 17:00. Напълних си тубите с прясна минерална вода и потеглих в посока газовият кратер край Дарваза ( N 40°15'9.44" E 58°26'22.11").
Очакванията ми бяха за много лош, стар асвалт и после за каране в пясъка.
В описанията си германец с мотор разказваше за огромни дупки по пътя, една от които уцелил, хлъзнал се, изкривил коловете, изпочупил пластмасите - пълна драма...
Заредих бензин - 60 стотинки за литър! Най-евтиното гориво на света и хванах пътя...
Път, като път. Има изненади тук-там, но за човек, израснал по нашите земи това си е нормален път
На залез се озовах до голяяяма пясъчна дюна.
Дюните не са правило, а изключение по скоро. Обичайната гледка е съвсем равна и когато човек види дюна не може да не спре...
*****
Продължих да си играя по дюната, също като децата от съседното селце, които я ползваха за пързалка
После намерих това животинче и мнооого внимателно подходих към комуникация...
... заради черното връхче на края на опашката. Чак в Узбекистан разбрах, че това е Ящерица (рус), Гребнепалый геккон - Crossobamon eversmanni
или гущерче на български
Имаше и от обичайните обитатели за тези места... все още едногърби. И някакви релси, по които май скоро не беше минавал влак
Продължих. Слънцето залезе и стана по-приемливо за каране. До Дарваза са около 300 км от Ашхабад. Спирах, почивах си и внимавах за дупки. Както вече писах - кой знае какви дупки нямаше, но пред мен два камиона тревожно мигаха в тъмното... Спрях. Единият счупил джанта, другият му помага. Тъмно като в... рог, светеха си с диода на запалка. Извадих фенер и изчаках да приключат, те пък извадиха студена вода и ми обясниха къде точно да намеря следите в дясно от пътя към кратера.
Снимчица на фаровете на Краз в Каракум.
Имах точка в GPS-a си и когато наближих се заозъртах за следи в пясъка. Видях някакви и ги хванах. Часът беше около 22:30. В началото влязох много смело по следи от камиони. Минах дори два-три хълма и следите изчезнаха...
Спрях, оставих мотора да свети и с фенер в ръка ръгнах да си избирам маршрут.
Бях на около стотина метра от мотора, когато в далечината се чуха ругатни на туркменски. Брех, човек
Не знам какъв беше, но не беше доволен ... сякаш овчар, но кошари не виждах.
Все едно, разбрахме се. Объркал съм пътя. Трябваше да се върна отново на асвалта 2км. назад и по други следи пак навътре. Хванах новият път ядосан, че сам си усложнявам живота и с повече газ няколко км навътре така се метнах, че две минути не знаех къде съм... Болеше ме рамото и ребрата в ляво. Разтоварих мотора, изправих го и се сетих, че трябваше да пусна въздуха... Продължих по коловози дълбок пясък. Много неприятно. Бях навлязъл 4-5 км, когато на поредния баир затънах. Миризмата на феродото си я познавах и не исках да го паля... В този момент светнаха два фара зад мен. Краз - да не повярва човек - трафик
Слязоха две момчета: А тъй воздух отпусти... Руль не мож удержиш... eщё eщё, ноль пят. Давай... и почна голямото бутане. Избутаха ме. Със спуснати гуми управлението драстично се промени. Около 12 вечерта се озовах пред кратера, а те продължиха още 100 км напред към някакво газово находище. Ето за това беше цялата работа:
*****
Ето още няколко снимки от кратера. Отблизо, отдалеч, с палатка на челник и тъкмо, когато бях готов за лягане изгря луна...
На сутринта гледката не беше внушителна, като през нощта.
Сготвих си кафе и категорично установих три неща:
- тубите ми са ръждясали
- филтъра за вода не чисти ръжда
- ребрата ще ме болят до БГ. Имаше спукване, което видяхме на снимка във Варна
На дневна светлина беше далеч по-лесно да се измъкна от там сам. Върнах се на пътя и продължих.
Разклона за Дашогуз (изходната точка от Туркменистан) беше на около 200 км на север. Всъщност пустинята "започва и свършва" с КПП. Точно там спрях за храна, почивка и смяна на малко пари.
