Tweet
Тръгнах по обяд. Самарканд е едва на 30 км от границата с Таджикистан. Въпреки че бях единствен, влизането се проточи. Пътната настилка изчезна съвсем ...
В останалата част от деня изминах около 150 км макадам. Планината не само се виждаше, но и се усещаше. Жегата отстъпваше място на свежия планински полъх.
Не, това не беше Памир. Това бяха Фанските планини(Fann Mountains, Фанские горы) през които течеше Фан-даря.
***
Стъмни се и останах да спя в крайпътна чайхана. Толкова се радвах на хладния въздух, че си легнах съвсем близо до водопада край къщата за още по-силен ефект. Исках да ми е студено. Не зная колко съм спал, но се събудих от шума на водопада. Не можеше да се спи. Взех си чувала и влязох при другите 5-6 човека, които спяха на общ дървен нар. Следващото събуждане беше от силен удар в стъкло, нещо падна върху лицето ми, скочих ... Стопанина също беше скочил, светна лампата и повтаряше уплашено "Кошка, дикие, дикие кошка". Животното се беше свряло под нара и се чудеше откъде да избяга. Изгонихме я, но ме беше одраскала по лицето при опита си да изскочи навън през затворения прозорец. Дива котка или малък рис - незнам, но трябваше да обработя драскотината на лицето си ... На сутринта видях, че гумата ми е спаднала и открих пирон в нея. След 15 километра беше разклона с главния път за Душанбе, където реших да я ремонтирам. Вдигнах я с компресора и поех към столицата и гадния тунел. За Анзоб тунел знаех преди да тръгна. Иранско-Таджикски проект започнат и незавършен. 6.5 км офроуд тунел с кал, вода и без светлина, с движение в двете посоки. Повече информация за проекта: http://www.anzob-tunnel.tj/news.htm). Обаче главният път за Душанбе се оказа перфектен нов асфалт ...
... и стигнах до тунела.
***
Спокойно, тунела имаше и друга дупка, която всъщност беше отворена за движение и почти напълно отводнена. Изчаках преди мен да влезе камион, за да виждам какви са дупките по пътя и потеглих. По средата обаче ми писна да му дишам пушилката, дадох газ и го изпреварих. Не беше кой знае какво. Минава се. Преди това обаче отхвърлих предложенията за употреба на местната дрога - "Нос", "Носавъй". Масово хората лапаха от тази трева, после я държаха под езика си и накрая-изплюваха. Вероятно енфие. Не зная, не беше забранена. Някои полицаи също вадеха найлонови пликчета с тази трева.
След тунела
Всъщност тунелите са няколко, но другите са къси, светли и могат да се заобиколят.
Ето маршрута ми в Таджикистан.
***
Сто и петдесет километра перфектен асфалт и бях в Душанбе. Колкото да сменя пари, заредя гориво и хвана по М41 - 15 минути.
Парите станаха "риби" - сомове. Въобще парите в трите държави Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан са Сом, Сум и Сомони - все риби за мен , но кои на кого бяха точно и до днес не знам
Бензин обаче имаше свободно и струваше към две и половина риби. Два кадъра от таджикската столица.
М41 започваше с асфалт(80км) и полицейски постове(офиси), каквито от тук нататък щях да срещам на всеки 40-50км. Ако има нещо, което да ме дразни повече от това да се качват по мотора, това е да ми слагат каската ... но нямах избор, паспорта ми беше в ръцете им.
След което асфалта изчезва и започват Южнотаджикските планини. А пътя върви покрай реката Абихингаб нагоре към прохода Хабурабат (3252м). До прохода обаче имаше още много...
***
Колите бяха изчезнали съвсем без да ми направи впечатление, когато видях това на горната снимка и разбрах, че нещо май не е много наред ...
За мое щастие на мястото се оказа зам. министъра на транспорта, който каза: Тук ще ти помогнем, проблема е обаче по нататък - ние демонтираме моста. Трябва да проверя до къде са стигнали ... и завърши с "Прайдьош Дима, прайдьош ...Давай, завади"
***
В Таджикистан започнах да срещам и други пътуващи по маршрута. Предимно колоездачи. Първо защото пътя е горе-долу един второ, защото е бавен има и трето. М41 в голямата си част е път виещ се по брега на р.Пяндж, която е границата между Таджикистан и Афганистан. Реално аз изминах повече от 600км по самата граница. Хората, които среща човек там са всъщност граничари и други, като него ... Местните не са нелюбезни, но за тях ние сме нещо сравнително ново. Навсякъде по света в граничните райони хората са подозрителни, а точно там имат и основания
С червената линия съм отбелязал движението си, ясно се виждат границите.
***
Първият колоездач, който срещнах беше Тобиас от Германия. Може би от 6-7 месеца на път. Това е сайта му http://wasserrad2010.de/
Тобиас май все още е на път към Нова Зенландия - 20 000км. Смята да пише книга -разкази на мечето, което вози
Когато срещнеш някой с големи дисаги на пътя винаги спираш... Ясно че е отдалеч ясно е, че е на път като теб и човек винаги си прави задължителна почивка
Понякога кратка, понякога по-дълга ...
***
Бях стигнал до срутването, което наистина ме притесни.
Шумът във видеото си е от реката - Абихингаб(Обихингоу). Козирката беше тънка и можеше да се срути. Загуба на равновеси щеше да доведе до падане в реката от 15 метра и тъжен край ...Хората помогнаха, двама крепяха и тичаха отзад с цел да ме съборят към склона при нужда. Всичко мина нормално. Няколко километра по-късно се появи стар асфалт и при влизането в с.Лаби Джар, аз подминах бариерата и продължих по него. Свирки и викове ме спряха. Полцай.
-Къде отиваш, дай документите ... Към Памир, нали ? Вие чужденците винаги хващате по асфалтовия път
-Ами да. Прилича на главен. На М41.
-Да, но не е. Той е до центъра на селото. Ето тази пътека е към Памир
Останах да нощувам заради късния час и топлата храна в чайханата до бариерата.
Станах рано и се приготвих за път. Предстоеше да мина през моста, който се демонтира и прохода Хабурабад (Khaburabot pass). Вечерта исках да стигна до Калай Кум (Kala-i Khumb).
Тук само една тюбитейка да си бях сложил и нямаше да ме разпознаете кой съм
Да. Пътя е през реката, трябва да се върнеш ...
И стигнах до моста
***
Трябва да се внимава всеки път, когато се правят планове за Памир. Реките са много пълноводни и преминаването им може да бъде сериозен проблем.
Ето няколко снимки на същия участък в края на май 2010. От тукDarran's Diary (London to Beijing)
Аз обаче имнах късмет и се разминах само с падането от горната снимка съвсем без щети и продължих. На моста бяха инструктирани, знаеха че ще идвам, но без обяд не може да се върши работа
Шегата беше, че единият дойде до мен и ме попита "Какво, не можеш ли ? Преди няколко дни един италианец, като теб с мотор мина..."Аз огледах моста, разходих се до другия му край и му викам: Ако преместите компресора, за да имам повече скорост ще мина. Ииии тези релси може ли да ги заварим за да не мърдат?
Човека ме погледна, усмивката му изгря и : Ти луд ли си? Това беше шега. Ела първо да обядваме, после ще ти покажем как става
Обядът беше чуден плов. В обща дървена чиния, всички с ръчички. Най-вкусният плов на света.
***
Тази снимка сте я виждали. Вече бях стъпил на твърдо ...
Ето тези французи снимаха
Бяха тръгнали на стоп из Памир. Но при този затворен за автомобили път, какъв стоп ? Имаше коли от другата страна на моста, които чакаха роднините си с багажа и това е. Всяка кола с по шест-седем човека вътре и багаж. Говорих по телефон с някакви хора от съседното село за да им изпратят кола, на която да платят до Калай Кум. След два дни се срещнахме пак в Хорог На двеста метра от този мост е официалният вход на Памир - Горно Бадхшанската Автономна Област.
От тук нагоре до Калай Кум не срещнах никой. Никой с изключение на тези двама германци, с които направихме мнооого дълга почивка
http://courseeast.wordpress.com/ 
Ето я и най-високата точка от прохода Хабурабат (3252 м.н.в.)
***
Надвечер бях в Калай Кум, който подминах след някаква регистрация в полицията - 5 минути. И на сутринта видях Пяндж и Афганистан. Вечерта само я чувах ...
Този водопад беше ... внезапно излял се на пътя
Когато Пяндж се разлее
***
След повече от триста километра за деня пристигнах в Хорог.
Главният град на ГБАО. По съвет на Иван и Стуци (спомняте си, момчетата които катериха с колела в Памир през 2008 и филма им Колела на покрива) отидох в къща за гости "Памир", където всъщност бяха всички. И тези, които се спускаха от Мургаб и тези, които щяхме да катерим нагоре. Това е нормална къща, в която има три стаи, двор за палатки и голям навес за всички останали. Ток почти няма, в банята има варел с топла вода и канче, правят страхотна закуска и на двора стои достолепен старец в бяло точно, като на картинката от Lonelly Planet.
Прибрах мотора, разпънах си палатката и слязох надолу до града. В центъра видях пристигащ колоездач, който разбира се търсеше Pamir Lodge
Людо, белгиец. В центъра на градчето имаше новопостроен парк и за мое най-голямо съжаление в този ден (неделя) беше приключил фестивал на народни песни и танци с участие на деца от Таджикистан, Киргизстан и Афганистан. Беше се стъмнило, когато поех към къщата с две таджикски бири в ръце, когато някой зад мен (почти в ухото ми) каза: Аааа ти намери, каквото търсеше
Беше Людовик, който също се прибираше към къщата. Разговорихме се, дошъл със самолет през Москва, имал само 30 дни за да кара из Памир, от които оставаха 3. Гледахме снимки, истории, много говорихме за фотография, филтри, обективи, снимахме през нощта ...
Ето неговото филмче от това пътуване.
http://vimeo.com/15023755
***
Бях спрял да пуша в един оазис, когато до мен дойдоха Marcin и Rous, семейство поляк и австралийка решили да направят рестарт в живота си местейки се от Австралия до Полша с колела. Това е блога им Tokio-Warsaw
Стана дълга почивка
Но си дадох сметка за някои неща при велосипедистите. Казах, че ще сложа бутилка бяло вино в София за да я дръпнем, когато стигнат до БГ, а те се спогледаха и замислено казаха, че това май няма да е тази година, а беше юли ... Да, велосипедистите пътуват бавно, виждат много и имат много време за размисъл. На тях моето прибиране в България през август им звучеше, като полет с изтребител. В този сайт http://www.crazyguyonabike.com могат да се намерят много подробни описания на всякакви маршрути по света преминати от колоездачи, а те почти винаги са педантични по отношение на километри, височини, изкачвания, спускания ...
В тази снимка любопитното е, че лявата и част е Афганистан, а дясната - Таджикистан. В пролома е Пяндж, но не се вижда.
А тези кадри са на другата страна - Афганистан.
Селата от афганистанска страна, покрай реката изглеждаха ето така ...
***
С Людо говорихме до към 1:30 вечерта. Когато тръгнахме да си мием зъбите, за моя пълна изненада в двора бяха паркирани още четири мотора - три африки и един ДР. В тъмното подпрени на един Патрул тихо си говореха група мъже. Кога бяха влезли, защо никой не ги чу ...Познах ги. Sambor(Krzysztof Samborski ) и Izi (Robert Galka)от http://advfactory.com Самбор тръгна към мен с думите "Ти ли си българина с БМВто...", а Изи бръкна в нисана и веднага подаде една бира.
Всъщност те правеха поредното си пътуване из Памир и Тян Шан, отново с влизане в Афганистан - Afghanistan Ride 2010. Back for More...
Тук Людо предлага да си разменим превозните средства
Нека кажа две думи за тях. Поляци, които осма година карат в Памир. Преди това в Индия и Мароко. Репортажите им в advrider.com съм препрочитал много пъти. Знаех детайли от всяко публикувано тяхно пътуване. Преди две години създадоха фабриката си за приключения - advfactory "Колкото да си намираме оправдания пред жените..." по думите на Самбор. Вечерта говорихме може би още два часа. Изкарахме карти, рисувахме по тях. Всъщност това бяха и първите мотористи, които срещах по маршрута. Чувах за двама швейцарци с енфийлд след мен и за двама австралийци с два КТМа пред мен, но се движехме с подобни скорости и не се застигахме. А поляците бяха с опит, много опит. Самбор ми показа пътища, които липсваха на картата ми в Киргизстан, даде ми координатите на Лена в Тамга, говорихме за участъка в Казахстан, където според него "Ако завали си до там. Трябва да чакаш да изсъхне. Вземи си повече вода." Изи само се смееше. Беше в прекрасно настроение. Отхвърлих предложението им да продължа с тях в Афганистан. Моето пътуване беше друго. Афганистан го оставихме за догодина. Всъщност те влизат по вакханската долина до Sarhad-последното село между масивите Вакхан и Хиндукуш и се връщат в Таджикистан през Ишкашим за пет дни, които аз нямах...
На сутринта закусихме заедно, Изи отиде за афганистански визи в центъра на Хорог, а ние с Уве(Германия), Фил (Канада) и Самбор останахме да стягаме моторите за път. Имаше и едно момиче с тях с ДР-а, Оля от Полша, която щеше да кара към Иран. Последно се видях със Самбор и Изи пред полицията на Хорог. Когато се прибрах в България разбрах, че седмица след срещата ни, на 26ти юли Изи е загинал. Не зная как е станало, но новината ме разтърси. Изи остави момче на ученическа възраст. Нека помълчим минута ...
Самбор реши да продължи сам. Тази година се връща в Афганистан и в клипа представящ пътуването е включил снимки от 2010, Хорог, Изи, закуската в къщата "Памир"...
(Четете още много завладяващи разкази в оригиналната тема!)