Май започвам да прекалявам с тия пътеписи.....това няма да е точно пътепис, а чернопис, защото повечето пътища, по които карах бяха доста черни Все пак искам да отбележа, че маршрутите са подходящи за всякакъв вид МПС. Изключвам ниски спортни коли по разбираеми причини. Пиша го за хора, на които им е интересно да научат нещо повече за това кътче, намиращо се на броени километри от тук и същевременно толкова изолирано или за тези, които искат да проверят лично какво има там. Надявам се да бъда полезен, ако съм пропуснал нещо простете. Следващия път ще наваксам.Реших този да го напиша докато са ми пресни спомените и докато двигателя още не е изстинал. Не знам как да започна, пътуването беше 3 дни, но в главата ми е хаос. Всъщност ще почакам още малко.
2 часа по-късно:
Такаааа.....задаваха се може би едни от последните ми няколко почивни дни на куп за неопределен период от време. Караше ми се. Стоях на работа и се чудех на къде да хвана. Първо реших да отскоча до Констанца, но се разколебах. Предното пътуване до Турция още ми държеше топли спомени и някак си ме влечеше на там. Същевременно изпитвам особено топли чувства към Странджа планина, но в Българската част сме се мотали доста просто реших да комбинирам и да се помотая из Турска Странджа. Не знаех много за нея, нямаше и как да науча. Оставаха 12 часа до края на дежурството ми, цъкнах набързо в търсачката на мобилния интернет и надрасках на едно листче 2-3 известни забележителности. Съмишленици не съм и търсил, за толкова малко време до тръгването никой нямаше да се навие. На сутринта се прибрах, взех душ, хвърлих 2 чифта чорапи в куфара на мотора, проверих налягането в гумите и тръгнах.



Часа беше около 11 на обяд. До Бургас трафика беше ужасен. Движението беше абсолютно хаотично. Надолу стана по-спокойно. Опитах се да бъда тарикат и да мина по затворения път преди Малко Търново, но бях посрещнат от голям изкоп и трябваше да се върна и да мина по заобиколния.



В 12:30 бях на границата. Добре познатото гадно ГКПП Дерекьой. Забелязах няколко мотора паркирани отпреде. Имаше огромна опашка от туристи пред гишетата. Наредих се чинно най-отзаде с готовност да прекарам следващите 3 часа от живота си в безумно чакане. Тогава от вратата се показаха трима турски моториста, тези на които ябха моторите. Единия проговори на български, хвана ме и ме повлече на вътре. Каза "абе луд ли си, няма да ги чакаш тия туристи, давай ще се пререждаме". Застанахме най-отпред, подпечатаха ни паспортите, след това минах през гишето за регистрация на МПС-тата, благодарих на пичовете, излязох и тръгнах. Повечето от Вас са ходили в Турция, но за тези които не са - ето какъв е пътя веднага след ГКПП-то. От тесен и разбит път с дупки от Българската страна щом влезеш в Турция те посреща перфектен широк нов асфалт.





Единствения боклук тук беше......нямам думи....



Големи дървета:



Понеже бях решил разходката да е само в Турска Странджа веднага свих към Дерекьой. Пътя веднага стана тесен и селски. Познатия чакълест турски асфалт. Минах пред градчето. Тясни и прашни улички:







Насочих се към пещерата дупница. За да стигна трябваше да се промуша през няколко селца. По пътя нямаше как да не снимам тези гледки:







Първото беше.....не само в България има Карадере



След Карадере пътя става черен. Равен, хубав и прашен макадам. На картата е отбелязан като третокласен, затова заподозрях, че оттук нататък ще трябва да карам много по такива черни пътища. Окей, никакъв проблем. На картата по-горе с ЧЕРНА линия съм отбелязал къде пътищата са черни. С ЧЕРВЕНА линия са асфалтовите. Не претендирам за 100 % точност, защото не съм водил записки къде какво е било, всичко е по спомен. Кара се приятно, на места със 70-80 км/ч без никакъв проблем.











Минах няколко селца. По еднов реме сякаш се омотах, понеже на картата, която ползвах ги нямаше. спрях в едното село да питам един човек, а той ми проговори на чист български. Стигнах до Сарпдере и табелата ме упъти към пещерата.





Спрях на паркинга пред пещерата. Човека, който продаваше билети не говореше грам английски, български или руски. Исках да му кажа да ми наглежда мотора, но не можахме да се разберем. Той повтаряше само 'еки лира' - тоест две лири за вход. След малко спря един микробус с жандармеристи. Веднага дойдоха при мен, единия говореше и английски и руски. Казваше се Озер (този, най-отляво).



Компютърен инжинер е, но призован на 6 месеца служба в жандармерията. Щракнахме се и отидох с тях да разгледам пещерата, понеже те също бяха там с тази цел. Запътихме се през гората по едни каманаци и стигнахме до входа.









Пещерата е отворена за посещения от няколко години, осветлението е изцяло от дизелови агрегати, които са на паркинга. Пещерата е на 180 милиона години и е най-дългата пещера в Турция. Уникално красива е, също така студена.





















На места е доста тясна, има стръмни изкачвания по едни стъпала и доста се поизпотих, въпреки студа вътре. На едно място чух някакво странно чуруликане. Оказа се, че на тавана има няколко хиляди прилепа. Беше пълен мрак, но някак си успях да ги снимам със светкавицата.





А на това под прилепите на някои на места на света му казват Гуано



Излязохме от другия край на пещерата. Оказа се, че път няма към паркинга. Трябва да слезеш по камъните откъдето намериш за добре. Добре че бях обул туристическите боти за целта, а не бях влязъл с моторджийските ботуши.





Обсъдихме културно-политическата обстановка на региона с Озер, разменихме имейли и потеглих. В движение се чудех на къде да хвана. Исках да отида до Инеада за да видя прословутият плаж с кристален пясък. Минах през Балабан, Демиркьой и Сиврилер.





Пътя към Инеада е хубав асфалт с много завои. Пощурях от кеф след всичките тесни пътища и безпътища досега
Пристигнах в Инеада, но останах леко разочарован. Кристалния плаж беше пуст, огромни вълни, пълно със заведения, разни евтини хотели. Самия град също не беше кой знае какво, дори не спрях да снимам. Продължих на север от Инеада и спрях на пристанището.









Имаше доста рибари, които поправяха мрежите си:



След това продължих още малко на север и спрях до много красиво плажче. Не знам защо всички хвалят големия комерсиален плаж при наличието на такива хуабви закътани местенца.





От Инеада исках да обходя всичките села на север. Това бяха Лиманкьой - нищо кой знае какво интересно в него. Малко село с тесни улици.



Другото беше Бегендик (на картата пишеше друго име). То е най-северното турско село на черно море. Ето какви старите корабни въжета изживяват старините си, превръщайки се в легнали полицаи там. Имаше поне 15 такива въжета, опънати през пътя.



От селото по един черен път продължих още на север, докато не бях спрян от военните. Свих към морето, понеже оттам се виждаше Резово. Позната ли Ви е гледката?



Всъщност това е онзи дълъг безлюден плаж, който се вижда от панорамата в резово:













Има много красиви лагуни зад пясъчната ивица:







Тръгнах по пътя между кравите нагоре по баира. Карах може би 1-2 км в прахоляка и стигнах до това:





Беше завод за бетонни блокчета с размерите на автомобил. Минах през самия завод и слязох на бреха на морето, където видях и защо правят тези бетонните неща. Опитваха се да спрат набезите на бурното море с тях. Проекта е внушителен, не знам дали от снимките се разбира мащаба на цялото това нещо. Стоях и гледах със страхопочитание.









А това е зад бетонната преграда:



Вече ставаше късно, а аз още не бях решил къде ще спя тази вечер. Реших да сляза отново към Инеада, като по пътя спрях в един къмпинг. Човека ми поиска 20 лири за да разпъна палатката, аз направо си сложих каската на главата и тръгнах. Спрях до още един къмпинг, но той не работеше. Окей, реших, че ще спя в някоя гора. Минах през центъра на Инеада за да си напазарувам нещо за хапване.





Потеглих, минах отново през Демиркьой. Спрях, купих си две кутийки Ефес за 7,50 лири и рподължих към Балабан. Още на идване бях харесал някакви емста за спане там. Оказаха се неподходящи, затова накрая ми писна и малко преди смрачаване просто свих в една отбивка в гората, покарах 200-300 метра по ужасно изкопан от някакви камиони път и свих навътре в гората. Окопах се в някаква купчина мека пръст, но не супях да изпусна мотора карах още 200-300 мветра между дърветата в гората и харесах едно местенце. Спрях и първата работа беше да маскирам мотора с клони, понеже е бял и се вижда отдалеч, а последното нещо, което искам са среднощни гости, макар че там нямаше кой да ме види.



Докато разпъна палатката вече беше пълен мрак. Вечерях скромната си вечеря с челника на глава. Бях взел парче наденица, разкошно краве сирене и туршия от кисели краставички. Хапнах, пих два Ефес-а и реших да се скривам в палатката преди да са ме изяли кръвожадните Турски комари. Не спираха да ме хапят през цялото време. Старателно събрах всички обелки от наденица и боклуци, увих ги в няколко найлонови торбички и ги заключих в куфара на мотора за да не ги надушат някакви животни. Оставих само една опаковка от бисквити. Легнах си приятно замаян от набързо изпитите бири и заспах бързо. По едно време се събудих от силен крясък на птица. Не знам колко беше часа. След малко чух стъпки на група животни или хора, Вървяха бързо и шумно, стъпваха доста тежко и още по-лошото беше, че се приближаваха. Чудех се от какво са, когато долових звук от рода на "грух грух квииик грух". Работата беше ясна, имах си работа със стадо диви прасета. Всеки знае, че те могат да бъдат много опасни. Достатъчен е удар с бивна или ухапване за да нанесат жестоки рани. Странно, но това беше първия път в живота ми, когато се страхувах от....изяждане от диви прасета. Чувах как ровят около палатката усърдно, как гризат нещо и как грухкат. Уплаших се доста, стиснал в едната ръка джобното ножче с ясното съзнание, че няма да помогне особено срещу стадо прасета Светнах си челника, но прасчовците продължиха да ровят шумата, усетих дори как едно докосна палатката ми. Очаквах всеки миг тя да бъде разпорена от чуфт бивни, които вероятно ще се забият моментално в задника ми. Тогава реших да се опитам да ги изгоня и изпсувах силно с гърлен глас. Тогава за късмет прасетата се разквичаха и се разбягаха като ущипани. След 15 секунди не ги чувах въобще. След това заспах и в интертес на истината спах доста добре, въпреки постоянните странни шумове, които се чуваха. Събудихс е в 7 сутринта. Излязох от палатката и какво да видя - свинчовците бяха разровили шумата около палатката, бяха дъвкали ластиците, с които закрепвам багажа на мотора. Не бяха пропуснали да опитат и опаковката от бисквитите: