Като дете много бях чел за Африка, за чудният свят на животните и племената, за Серенгети, Нил, Виктория… Бях толкова очарован, че многократно изгледах филма „Боговете…”, прочетох книгата Лъвицата Елза. От тогава си мечтаех да посетя този континент и да се потопя в атмосферата му.
Наскоро с жена ми получихме покана от нейната сестра, живееща в Кения, да я посетим и решението беше взето много бързо. И така, започнахме проучване на възможностите за пътуване до там и местата, които да посетим. Разбира се, сафарито беше задължителна част от програмата.Най-изгоден начин да се отиде в Кения е с автобус до Истанбул, и оттам с директния полет на Турските авиолинии до Найроби. Решихме да комбинираме пътуването до Истанбул с посрещане на Новата година там. За целта резервирахме чрез интернет хотел за 30-ти и 31-ви декември, а полета – на 1-ви януари, с престой в Кения 12 дни.
Пътуването от София до Истанбул с нощния полупразен автобус беше сравнително комфортно. Автобусът пристигна на автогарата Отогар рано сутринта, където фирмата има доста добър офис с чакалня, и човек може да си почине и да пийне турски чай.




Смразяващият сутрешен вятър ме караше все-повече да си мечтая за Африка.




След настаняването в хотела е време за изпълнението на културната програма. Джамията Султанахмет.




Света София.




Посрещане на Новата година на площад Таксим. Събрали са се неколко десетки хиляди човека, предимно мъже. Звучи техно музика и купона се заформя. Липсата на жени води до такива неща.




Въоръжени до зъби полицаи са обкръжили народа. Имат автомати, щитове, водни оръдия и автобуси. С турската полиция шега не бива.




Между купонджиите обикалят търговци със стоката си – чорапи, гевреци, шапки, кестени, ваксаджии. Виждам човек, поставил чеп банани за продан върху вестник. Друг вади от джоба тенекиена кутия бира и ми я предлага. Ключарят реже ключета в ателието си отсреща. Бизнесът няма време за купони.




Честита Нова 2011 година!




На следващия ден се добираме до летище Ататюрк и огромния Ербъс ни прибира в корема си. Африканската одисея започва.

Настаняваме се в прекрасната къща на домакините ни в един от добрите квартали на Найроби.




Първата разходка в Найроби ни напълни с впечатления. Столицата на Кения има население от малко над 3 милиона и е сравнително модерен град, в центъра има много съвременни сгради. В някои отношения изпреварва София – успешно е решен проблема с уличните кучета. Пушенето на открито е забранено, както и в повечето заведения.








Скоро се оказваме на малък площад, служещ като автогара. Кипи голяма суматоха около автобусите, кондукторите приканват всеки минувач да се качва, даже и нас. В Найроби има само автобуси, които не са много на брой и се движат по някои маршрути и десетки хиляди маршрутки.




Маршрутките, или „матату” заслужават специално внимание. Това е основното средство за придвижване в цяла Африка. Най-често са разпадащи се микробуси тойота със сменени умалени седалки, за да побират 14 човека. Във всяко матату има кондуктор, който освен че събира парите, предимно се грижи да натъпка бусчето с пътници. За целта, шофьора подсвирква постоянно с клаксона и тромбите на всички настигнати пешеходци, като кондуктора също се провиква, жестикулира, съобщава за къде пътува. Понякога кондуктора се вози висейки отвън, за да не заема ценно място в салона. Цената на пътуването е според зависи, но най често е около 40-80 стотинки. Някои бусчета са тунинговани с лети джанти, тромби, светлини, надписи на отбори или остроумни лозунги, а вътре има голям плазмен телевизор с мощни колони и блъска музика, с цел да индивидуализира собственика и да създава лоялна клиентела. Тъй като такситата са доста скъпи (софийските тарифи умножени по 3), престрашихме се и започнахме да ги използваме.










Движението в Найроби е много натоварено и интензивно. Животът започва рано сутринта, и към 7.00 започват да се образуват жестоки задръствания. Кара се много бързо, с резки ускорявания и внезапни спирачки. Повечето шофьори безсмислено лавират наляво и надясно. Минават през банкети и други препятствия отстрани на пътя. Колите се разминават на косъм, но шофьорите са доста спокойни, не ползват клаксон и нито веднъж не видях някой да си изпусне нервите. По-скоро като че ли участват в някаква игра на рефлекси. Автомобилите са 90% японски, само автоматици и са сравнително нови, внесени втора употреба от Япония.










Бензинът струва около 1,10 долара (1 долар= 80 шилинга). Едно от малкото неща, по-евтини от България.






В Найроби, подобно на София няма много забележителности, но за сметка на това нощния живот е на ниво. Популярните места за туристите са Центърът за застрашени жирафи, Националния парк и приютът за осиротели слончета.






За разлика от движението, кенийците са доста спокойни хора, не си дават много зор. Всички говорят английски и суахили, които са официални, и по още 1-2 езика. За разлика от Турция, общуването тук става с лекота. Обичат да приказват, любимите им теми са английски футбол и политика. Много от тях, разбирайки че сме от България, отговаряха „Бербатов!”




След два дена престой в столицата, компанията ни от четирима човека потегли за океанското крайбрежие. Първоначално планът ми бе та пътуваме с автобуса, но домакините бързо ни разубедиха и за целта наехме кола, разбира се Тойота. Разстоянието между Найроби и Момбаса е 500 км. Пътят е добър, но тесен, с по една лента в посока. Няма знаци и всеки кара както си иска. Тръгнахме в 6 сутринта, улиците вече се пълнеха с коли, а отстрани на пътя тълпи от пешеходци бързаха за някъде. Автомобилите по пътя за Момбаса са предимно камиони, движещи се с около 50-60 км/ч. Почти е невъзможно да се кара с равномерна скорост, постоянно се спира или изпреварва. Много често насрещните камиони се изпреварват, което става изключително бавно и многократно бяхме принудени да влезем в банкета за да им направим място!











Покрай населените места местните търговци стоят на платното до огромните гърбици и буквално бутат през прозорците стоката си – кашу, банани, домати, печена царевица, непознати плодове. Автомобилите не спират, и търговията става в движение, като търговците бягат с автомобила докато приберат парата!






Релефът на Кения е много разнообразен и по трасето се редуват равнини, полета, хълмове, горички, типичен африкански буш и високи планини в далечината.










Ставаме свидетели на пътен инцидент в едно село, десетина минути преди нас са ударили човек и са избягали. Местните са обезумяли, пътят е преграден с камъни и клони и не пускат никого. Напрежението расте и може да излезе извън контрол. Виждам трупа и човешки части на платното. Натрупва се километрична колона, идва полиция и след един час отварят пътя.




Жегата е около 30 градуса, но на някои им е студено. В Африка къси панталони не се носят.




Пътят пресича националния парк Цаво, мяркат с животни.




По-нататък наблюдаваме интересна гонка по пътя. Мататуто на снимката се движи с над 120 и не пуска едно по-малко бусче да го изпревари, явно наближаваме населено място и трябва да обере клиентите. В селото слизането и качването на народа става за секунди и бясно отпрашва напред…




След 8-часово шофиране, наближаваме Момбаса и настроението расте…







Следва...