Tweet
От чисто суеверие не започвах досега, тъй като това се оказа следващата ми голяма авантюра след Дакар 2011
Но...да започна подред нещата. В декември месец взехме решение със Зорница да участваме в първите два кръга от Световния Шампионат в Абу Даби (1 до 6 април) и Катар (15 до 21 април) , тъй като са близо като разстояние и като дни.
Осигурихме бюджет от спонсорите, машините ни бяха почти готови и започна подготовката...
Всичко вървеше по мед и масло докато организаторите не обявиха цените на кораба и транспорта...непосилна сума за нас, още повече, че трябваше да се закара всичко до Генуа, да пътува 1 месец и да се върне пак там след още един месец...
Не ни хареса идеята и започнахме да мислим варианти за други варианти...Всички варианти обаче минаваха през Хайфа (Израел), а от там никоя арабска държава не те пуска да влезеш след като си бил в Израел...
Една вечер обаче, в механата на чаша бира, се появи въпроса "А защо не на ход до там ?
"Погледнахме картата и какво да видим...пълен купон - Турция, Сирия, Йордания, Саудитска Арабия, Абу Даби или Турция, Иран и с ферибот до Дубай.
Започна трескава подготовка за визи, срещи с военни аташета в тези страни, външно министерство, приятели, хора били там и знаещи...
Огромна помощ ни оказа обаче почетния консул на Саудитска Арабия г-н Гасан Насър и без него нямаше да се случи нищо...но, затова по-късно.
Намираме ферибот от Иран до Дубай, движи се два пъти в седмицата и експресно търсим вариант за визи.
Тук ни помогна приятел, който ни организира среща с посланика и получихме визи за 4 часа
Вече имахме Иранска, Сирийска, Йорданска, Абу Даби и Катарска виза и чакахме само Саудитската и бяхме на старта
Отложихме с два дни пресконференцията и през това време събирахме информация за пътуването.
Благодаря на Димо за инфото за Иран и на Близнаците, за съветите, благодаря на Николай Сидов и Здравка Сидова и на многото приятели, които ни помогнаха с чисто сърце.
На пресконференцията бяхме всички, участвали в направата на машините и подготовката за пътуването.
Ние не разчитахме на чужди велики отбори и си вършихме всички сами- записванията, подготовките, организацията, а момчетата в отбора са добре познати, проверени и калени бойци в много състезания.
Освен, че са добри механици, това са хора с които сме преминали през огън и жупел и сме "изяли едно кило сол", за да разчитаме един на друг.
За Арабската авантюра тръгнахме с Калин ( с опит от Тунис и ценни познания от Десо Цеков), Румен Петков (всички го знаят, но малко хора знаят, че говори и арабски
). Димитър Милешки, перфектен механик, мотокросист и супер готвач Пламен Николов-Въшката го освободих този път заради Трявна, но следващите кръгове са за него
Зорница пътува със самолет, защото не я пускат през Саудитска Арабия- няма 45 години и не е женена
Тръгнахме с кемпера, защото ни устройва максимално - с 5 спални места, гараж за двете АТВ-та, баня, тоалетна и много място за части, манджа и вода (алкохола тук навсякъде е забранен
)