Tweet
Сутринта отворих Мапсорса и си набелязах перфектното пътче - 4f и без много пресичащи го изолинии. Натоварихме хранителните продукти и къмпинг оборудването с жена ми и един приятел и газ към пътя от Божурище към Брезник. Малко след Пожарево според картата започваше перфекният черен път, който излиза до манастира "Св. Петка" над Банкя.
По пътя дори имах някакви съмнения, дали изобщо ще има нещо сложно и интересно след слизането от асфалта заради последните слънчеви и топли дни и ниската дестинация. Тайно дори си мислех, как след пикника да се поразходим някъде по-нависоко с цел поне леко бойно кръщение на Субаруто...А то какво излезе...
Асфалтовата част от маршрута мина бързо и безпроблемно. Заредихме евтина газ и взехме батерии за гпс-а. Нямах търпение да видя какво е да караш пълноприводен автомобил не само на сняг, но и по черно (преди 2 години се качихме няколко автомобила с предно до хижа Мургаш и исках да видя разликата).
Стигнахме до отбивката и слязохме от асфалта.
Още след първият завой се виждаха кални участъци. Аз обаче само се зарадвах от този факт...
Оказа се обаче, че радостта ми, както и самата разходка не продължи дълго. Има-няма 300 метра от асфалта.
Предоверявайки се на двойното задвижване на колата, както и липсата на опит в офроуда ме пратиха в най-калните коловози. След няколко опита напред-назад колата легна в калта, а грайферите на гумите се запълниха с гадната лепкава кал.
Решихме да не се излагаме и да викаме помощ, а да направим нещо сами. Подлагахме камъни, ходихме за дърва и опитахме и с тях, бутахме...Реално окопавахме колата все повече.
Ясно беше, че Субаруто само няма да се измъкне. Сетих се за лафа за подготвения джип и разстоянието до трактора. В моя случай обаче, трактора идваше сам. В далечината по асфалта се приближаваше някаква голяма машина. Скочихме веднага и бегом към пътя. Метнахме на човека и му обяснихме ситуацията. За съжаление той, нямаше никакво въже. Не изглеждаше и много впечатлен от ситуацията ни и си замина.
Продължихме да дебнем край пътя за някоя джипка с по-отзивчив водач. В същото време жена ми си разпъна бивака до колата и остана на пост.
Няма и 15-ина минути по-късно към нас се зададе колега със Субару. Метнах му и взе, че спря. Докато му опиша ситуацията и той вече беше пуснал левия мигач и се отправи по следите ни. Тръгнал за риба от скука, но това тук явно му се стори по-забавно.
Закачихме колата и започнахме с тласъци да опитваме да я изтеглим. Въпреки окопаването като по учебник, колата ми се премести няколко метра към сухата зона. Имахме успех обаче, до момента, в който колегата реши да обърне и да продължи изтеглянето от по-сухо място, карайки напред. Докато го видя в огледалото какви маневри прави, вече беше късно...Предните му гуми влязоха в дълбок коловоз пълен с вода, който някак си не видя. Напразните му опити да излезе само окаляха лъскавото Легаси и откачиха предната му броня от едната страна.
Станахме 2 окопани Субарута...
Колегата взе да звъни на приятели с по-серизни машини.
В това време небето взе да се мръщи и спомняйки си прогнозата за преваляване следобяд, вече си представях как и аз ще се разпиша в раздела за нужда от помощ.
В този момент на колегата звъннаха приятели, решили и те да се включат в риболова. След като им разказа ситуацията, решиха да дойдат да помагат.
Зарадвах се, но само до момента, в който колегата каза, че са с Фиат Пунто...
Очаквах резултата да е само 3 закъсали автомобила и да продължим с издирването на джип. Или пък отзивчивия тракторист да се върне... поне въже имахме вече.
В интерес на истината, Пунтото дойде и избирайки добро сухо място, с 5-6 тласъка при което ние бутахме от другата страна, Субаруто на колегата беше изтеглено. След това вече внимавайки какво прави, успя да изтегли и моята кола.
Накрая дори не прие да му платя и автомивката...да не говорим за загубеното време и бронята...
Колега, ако случайно го прочетеш това, БЛАГОДАРЯ още веднъж.
След днешния ден май пак ми влезе мухата за истинска офроуд машина. Да видим само кога ще останат финанси за такава инвестиция.