Участникът в рали рейд „Дакар 2012” Младен Вачков е роден на 9 декември 1974 г. в Троян. Завършил е спортно училище в Ловеч (профил „борба”) и НВУ във Велико Търново, специалност „Стопанска логистика”. Женен, с двама синове. Кара ATВ Can-Am Renegade 800. От миналата година е съотборник на Ценков в „Рали Рейд”. През 2011 година записа втори места в своя клас в рали „Бреслау” и в рали „Мароко”.


- Младене, как и защо започна да се занимаваш с офроуд?
Искам да започна с уточнението, че освен АТВ, друго не съм карал състезателно. Пробвах за първи път през 2007 година. Тогава ми се видя доста трудно и бях почти разочарован. Имам един приятел, който имаше две машини. Даде ми едната и ми каза да я ползвам, ако искам. И така полека-лека започна да ми допада и да свиквам. Първото ми АТВ беше 4х4, видя ми се доста стабилно. После си купих лична четириколка.

- А кога започна да се състезаваш?
Първият ми старт беше малко на шега. Той беше в Дълбок дол през 2008-а. Участвах заради един бас. Представих се доста успешно и спечелих облога. Единият ден бях четвърти, а вторият – пети, при над 20 пилоти. Хареса ми и реших да продължа да се състезавам. Следваща година на същата надпревара се запознах с Петър Ценков. Двамата сме отбор вече повече от година. Както знаете, „Рали Рейд” ще дебютира като българския тим на „Дакар”.

- Кое е най-голямото предизвикателство в ралитата?
Може би ми е останало от спортното училище желанието за борба. Искам да се съревновавам и ако може да спечеля. Емоциите са несравними.

- Защо не продължи с борбата?
Реших, че нямам бъдеще в нея. Освен това имах и здравословни проблеми. След казармата започнах работа във фирма за дърводобив, после се ожених. Така че сложих кръст на спорта.

- Плаши ли те дебютът в рали „Дакар”?
Това е най-голямото моторно състезание в света. Ако мога да го сравня с другите спортове – „Дакар” е равносилно на Олимпиада. Адреналинът ще е в големи количества, предизвикателството е огромно. Не се страхувам! Това все пак не е боксов мач, в който да трябва да застана срещу Майк Тайсън. Притеснявам се единствено от себе си – дали ще мога да издържа до края. Трябва да съм добре подготвен психически за Южна Америка.


- Разкажи повече за твоето семейство...
Жена ми е прекрасен човек. Имаме двама сина. Големият е на девет години, а малкият – почти на две. Не слушат, но ми се струва, че е нормално за тяхната възраст. Съпругата ми малко недоволства, че ходя често по състезания, но преодолявам съпротивата й за момента.

- Остава ли ти време за хоби?
АТВ-то ми е и хоби. Обичам да прекарвам свободното си време със семейството. Като повечето мъже, ходя от време на време на лов.

Снимки: Сергей Антонов