В стандартна литиево-йонна батерия йоните се запазват между два листа графен (слой въглерод, дебел 1 атом) и се плъзгат помежду им,като по този начин се презареждат, пояснява екипът, начело с проф. Харолд Кунг. Поставени са още слоеве въглерод за здравина на структурата. Първата направена промяна е замяната на някои от въглеродните слоеве със силициеви такива, които работят много по-ефективно с литиевите йони. Такива опити е имало и преди години без особени резултати, основно защото силицият се разширява твърде много, но за щастие графенът е много ковък материал. В резултат на това литиевите йони могат да бъдат "натъпкани" много по-нагъсто, увеличавайки работата на батерията десетократно.
Втората и по-интересна промяна, която екипът от Северозападния университет е направил, е да пробие 20 до 40-нанометрови дупки в графеновите листове чрез окисляване. Йоните се позиционират самостоятелно в дупките много лесно, а наместването им в тях позволява много по-бързо презареждане на батерията.
Според учените комерсиален модел на батериите може да се появи на масовия пазар след 3 до 5 години. С новата технология батерия на мобилен телефон, издържаща една седмица, ще може да се презареди за 15 минути.
Този ефект ще се задържи само първите 150 зареждания, но дори и след това батерията ще бъде на много по-високо ниво от днешните си еквиваленти.