Кубрат Пулев, който спечели титлата на Международната боксова федерация в тежка категория, днес бе награден със "Сребърен сокол" за мъжество и характер от Пресклуб "България". На пресконференцията шампионът благодари на своя треньор Михаил Таков, както и на треньора му в Германия. Ето какво още сподели Кобрата.


- Как се чувстваш здравословно след победата над американеца Травис Уокър?
- Чувствам се отлично, много съм доволен от себе си. Здравословно се чувствам идеално. На мен всичко ми минава доста бързо, което е добре.

- Ял ли си друг път толкова бой?
- Боят си е бой. Той не е само на официалния ринг, но и при аматьорите. Аз вече правя на тренировки по 12 рунда - 6 с един спаринг партньор и 6 с друг. Това също не е малко, защото вторият човек идва по-свеж. Имал съм доста тежки срещи и като аматьор. Тази беше по-тежка, защото имаше 12 рунда, за които аз бях подготвен, но имаше изненади през цялото време. Противникът ми беше опасен. Той имаше над 40 срещи и беше по-опитен. В един от рундовете много лошо ме срещна, а и аркадата в седмия беше изненадваща. Въпреки всичко през цялото време бяхме равни.

- Имаше ли напрежение в мача?
- Аз имам доста мачове. Имаше притеснение, но не беше нищо по-особено от предишните мачове. Чувствах се уверен и подготвен. Понякога дори се чувствах като машина за убиване, мислех си, че няма кой да ме спре. Това ми даде необходимото самочувствие да се боря за малка България.

- С какво все пак успя да го победиш?
- С класа! По-бърз съм, технически бях по-добър.

- Често казваш, че много време си дал на аматьорския бокс. Какво спечели от него?
- Има една рутина, която се придобива от аматьорския бокс, която в професионалния не може да я получиш. В аматьорския бокс трябва да си по-прецизен, а в професионалния ако получиш два удара, трябва да нанесеш три. Малко е по-различна тактиката и стратегията. Все пак 12 рунда си е много сериозна работа, 45
минути бой, ако добавим и почивките между тях.

- На кое място поставяш победата си?
- Поставям я на първо място засега. Аз съм много критичен към себе си и се надявам на много повече. Намерих доста грешки в играта си. Мисля, че показах 50 процента от това, което мога. Така поне бъдещите ми противници няма да знаят какво ги очаква.

- Очакваш ли да станеш спортист на годината?
- Не очаквам нищо. Аз и миналата година не бях в десетката. Както прецени българският народ и тези, които решават кой да участва и кой не. Не очаквам нищо специално.

- Получи ли подкрепата, която очакваше от българския народ?
- Мисля, че да. По принцип българският народ е малко злобен към успелите хора. Все пак усещам някаква подкрепа.

- Братя Кличко се придържат към философията да не се бият по между си. Ти би ли излязъл срещу брат си Тервел, след като този шанс съществува реално?
- Не, никога. Ако така се стекат нещата, ще му подаря победата. Няма как да се кача на ринга в официален мач срещу брат си.

- Преди Владимир Кличко с кого би искал да се срещнеш на ринга?
- Предстоят ми още доста мачове, в които трябва да защитя титлата си. В момента не съм в позиция да избирам.

- До къде се простират твоите мечти?
- Много върхове имам да покорявам още. Често споменаваме и Кличко, но истината е, че преди него има още много противници, които трябва да срещна на ринга.Те също не са за подценяване. Както мога да ги победя, така може и да загубя. Мисля за следващия мач и това е. Не искам да мисля напред какво ще става, пък когато му дойде времето ще го подкарам и Кличко.

(Използвани са въпроси и на други медии)